Фишер: Следващото решение на Фед е неясно заради глобалната несигурност

Заместник-председателят на Федералния резерв Стенли Фишер заяви, че е твърде трудно да се определи въздействието на последните сътресения на финансовите пазари и несигурността около Китай върху американската икономика, съобщава Bloomberg. Това кара централните банкери да се колебаят за това какво да правят оттук нататък, коментира той.

„Ако тези развития доведат до устойчиво затягане на финансовите условия, те може да сигнализират за забавяне на глобалната икономика, което пък да се отрази на растежа и инфлацията в САЩ“, каза Фишер в понеделник в Ню Йорк. „Но ние сме виждали и други подобни периоди на волатилност през последните години, които са оставяли малък постоянен отпечатък в икономиката“.

Коментарите на Фишер идват след бурния януари, заради който очакванията за още увеличения на лихвените проценти през 2016 г. започнаха да изчезват. Когато Фед повиши процентите през декември за пръв път от почти десетилетие, централните банкери прогнозираха четири увеличения през тази година. Инвеститорите обаче в момента смятат, че ще има само едно, базирайки се на пазара на фючърси.

Фишер, вторият по ранг централен банкер след Джанет Йелън, подчерта, че „не може“ да отговори какво ще направи Фед, когато централните банкери се срещнат отново през март. „Просто не знаем. Светът е несигурно място, а всички централни банкери по паричната политика могат да бъдат сигурни, че това което ще се случи може да се окаже много различно от това, което в момента очакваме“.

72-годишният Фишер все пак повтори предишните си коментари, че инфлацията вероятно ще се върне обратно към целевото ниво на банката от 2%, въпреки че ще отнеме повече време от първоначалните очаквания. Той подчерта още, че Фед очаква да направи „постепенни увеличения на лихвените проценти“.

„Когато цените на петрола и вноса спрат да се понижават и се ребалансират, тези ефекти върху инфлацията ще се разсеят“, допълни той.

Фишер каза още, че за него не е проблем нивото на безработицата да е някъде под дългосрочното нормално равнище, като се има предвид ниското ниво на инфлацията и други показатели, които показват застой на пазара на труда.

Има обаче и „известни ползи от поддържането на по-голям баланс за известно време“, за да се намалят рисковете от шок за икономиката, каза още той.