Проблемите на централните банкери с комуникацията

Образът на централните банки като всемогъщи пазители на световния ред, мъдро управляващи икономиките си към стабилен растеж и стабилна инфлация, понесе удари през последните няколко години. A особено техният начин на комуникация с външния свят често предизвиква повече объркване, отколкото яснота, коментира Financial Times.

Последната централна банка, която изненада света, е централната банка на Япония, която в петък се дистанцира от предишните си изявления и намали лихвените проценти до отрицателни. През последните седмици обаче по-голямата част от критиките са запазени за централната банка на Китай. Обвиненията са, че комуникацията ѝ е лоша и влошава още повече спада на юана, поевтиняващите цени на акциите и продължаващия отлив на капитал от Китай.

Не е тайна, че китайската политика, особено спрямо валутата, често е в решителна схватка между централната банка на Китай и други части на правителството. Централната банка, подобно на тези на други страни, предпочете либерализирането на капиталовите потоци и позволи на юана да плава. Другите институции се страхуват как разхлабването на валутата ще се отрази на стабилността, а понякога и на конкурентоспособността. Тъй като решенията на централната китайска банка реално трябва да бъдат съгласувани с правителството и Комунистическата партия, резултатът често е непоследователна и объркваща политика.

През миналия август например Китай, заяви, че се придвижва към пазарно определян обменен курс. Това беше напълно логично решение, но то дойде на фона на сътресения на финансовите пазари и отлив на капитал и изглеждаше сякаш маскира целесъобразността на обезценяването като принцип на ангажираност към пазарен механизъм.

Същото сякаш важеше и през декември, когато Китай обяви, че ще оценява силата на юана спрямо кошница от няколко валути, а не само спрямо долара. Само по себе си това е разумно решение, предвид силата на американската валута, но бе лошо обяснено.

Централната банка на Китай обаче може да се чувства спокойна, че и други членове на международния съюз на централните банкери също изпитват трудности с комуникацията, особено в контекста на вътрешни разногласия.

Фактът, че управителният съвет на централната банка на Япония гласува с 5 на 4 гласа за понижаване на лихвените проценти не създава усещането, че централната банка е единна в защитата на целите и политиката си. Японските акции приключиха с ръстове същия ден, но след силни колебания, тъй като инвеститорите се опитваха да разберат какво се случва.

По подобен начин поне един от управителите на Европейската централна банка явно възприема безспорната дефлация като необходимо условие за разширяване на програмата за количествено облекчаване на банката – изключително гъвкава интерпретация на целта на банката да запази инфлацията под целевата от 2%.

Дори могъщият Федерален резерв (Фед) на САЩ има проблеми с доверието. Тези седмица комисията за отворения пазар, макар да призна последната волатилност на финансовите пазари, продължи да твърди, че американският пазар на труда се затяга, а инфлационният натиск се трупа.

Миналия месец, когато повишиха лихвените проценти, средните прогнози на представителите на Фед предполагаха още четири увеличения от по четвърт пункт тази година. Проблемът е, че инвеститорите очевидно не им вярват и в момента залагат най-много на едно.

Централното банкиране премина през революция през миналия и този век, базирано на дадените им ясни и ограничени цели и независимостта и механизмите за постигането им. Както показват последните събития обаче, тази революция е непълна. А както проблемите на Фед показват, дори по-добрата яснота и комуникация не значи, че няма да бъдат направени грешки и няма да се изгуби доверие.