Тръмп мечтае за по-слаб долар, но силната икономика сочи точно обратното

Президентът Доналд Тръмп сигнализира, че предпочита да има по-слаб долар и ниски лихвени проценти. Може да се окаже обаче, че нито едното няма да се материализира, ако американската икономика продължи да се възстановява, а той наложи амбициозната си програма за намаляване на данъците и увеличи разходите за инфраструктура, коментира Bloomberg.

Тръмп посочи в интервю, че щатската валута става толкова силна, че вреди на икономиката. „Мисля, че нашият долар става твърде силен и вината отчасти е моя, тъй като хората имат доверие в мен“, казва той за Wall Street Journal. “Това обаче вреди и в крайна сметка ще се отрази зле“, допълва той.

Президентът на САЩ оставя отворена и възможността да номинира Джанет Йелън за нов мандат като председател на Федералния резерв, добавяйки, че харесва „политиката на ниски лихвени проценти“.

Може би не е зле Тръмп да е малко по-внимателен за това какво си пожелава. Доказателства за заздравяването на пазара на труда накараха Фед да повиши лихвените проценти два пъти, откакто той стана президент през ноември.

Американските акции отчитат ръст от почти 10%, а доларът поддържа високи нива заради оптимизма, че Доналд Тръмп ще реализира плана си за намаляване на данъците и повишаване на разходите за инфраструктура. Оптимистичните настроения наскоро започнаха да се помрачават обаче заради съмнения дали администрацията може реално да изпълни обещанията си.

„Ако вярвате на Джанет Йелън, лихвените проценти се увеличават заради по-високото доверие в устойчивостта на пазара на труда и икономиката“, коментира Скот Клемънс, главен инвестиционен стратег в Brown Brothers Harriman в Ню Йорк. „Мога да се сетя за само една голяма централна банка в света, която търси причини да повиши лихвените проценти и това е Фед. Пътят с най-малкото съпротивление би трябвало да е по-силният долар“, казва той.

Коментарите на Тръмп за долара се противопоставят на практиката сред президентите досега, които като цяло се въздържаха да коментират стойността на валутата, тъй като тя би трябвало да се определя от пазарите. Тези наблюдения обикновено се оставят в ръцете на финансовия министър, а стандартната линия е, че силният долар е добър за САЩ.

„Истинското значение на политиката е, че САЩ няма да се опитва да влияе на валутата нагоре или надолу“, казва Брад Сетсър, старши научен сътрудник в Council on Foreign Relations, преди работил по валутната политика във финансовото министерство. „Това е значителна промяна“, посочва той.

По-големият въпрос е как Тръмп може да накара някак доларът да поевтинее и в същото време да обещава инжектирането на фискални стимули, казва Сетсър. „В исторически план по-големият фискален дефицит налага възходящ натиск върху долара“, допълва той.

По-слабият долар, който прави американският износ по-конкурентен, може да помогне на Тръмп да изпълни предизборното си обещание да намали нарастващия търговски дефицит и да спре загубата на работни места от американското производство. Макар че президентът не изпълни обещанието си да определи Китай като валутен манипулатор в интервюто си от сряда, той настоява, че други страни продължават да обезценяват валутата си.

„Не виждам защо президентът да не може да говори за това“, казва Джоузеф Ганън, бивш представител на Фед, сега старши научен сътрудник в Peterson Institute for International Economics. “Политиката на по-силен долар е надживяла полезността си“, заключава той.