ЕК готви законодателни промени в подкрепа на музикалната индустрия

Очаква се тази седмица Европейската комисия (ЕК) да предложи по-широк пакет от реформи в закона за авторското право, които ще помогнат на музикантите и техните звукозаписни компании да печелят повече, като накарат стрийминг услугите като YouTube на Google да се борят по-успешно с пиратството, пише в свой анализ Wall Street Journal.

Като част от защитата на авторското право, се очаква ЕК да предложи и гарантирането на медийните организации на нови права да изискват лицензи дори за публикуването на части от техни статии за 20 години – ход, който ще помогне на издателите да преговарят за компенсация от новинарски агрегатори като Google.

Ратифицирането на предложенията на Европейската комисия, които идват след тригодишно разглеждане на регулацията, имащо за цел актуализиране на законите за авторското право в дигиталната ера, може да отнеме години. Предложенията бяха, а вероятно и ще останат, обект на силно лобиране от носителите на авторски права, като от едната страна стоят звукозаписните компании и медиите, а от друга - технологичните фирми.

Последните твърдят, че предложенията могат да застрашат по-малките компании, които нямат ресурсите да изградят системи със засилени мерки за защита на авторските права, които автоматично да блокират или отстраняват нарушенията.

Ръководителите на музикални компании твърдят, че реформите са стъпка в правилната посока. Мениджърите на звукозаписни фирми подчертават, че по-ранните предложения за промени са увеличавали пропастта между обема на потребяваната музика и сумата на приходите, които тя генерира.

През последните няколко години сайтовете, предлагащи защитено съдържание, качвано от феновете, „процъфтяха и се превърнаха в основни източници на достъп до онлайн съдържание“, гласят последните предложения. Те допълват, че това се отразява на възможността на създателите на съдържание „да получат подходящото възнаграждение“.

Проектът на предложението призовава онлайн услугите да защитават авторското право върху записите и песните, които техните потребители качват, с мерки, които не са предвидени в сегашния закон, нито в САЩ, нито в Европа, освен ако не получат оплаквания. Освен това предложенията изискват услугите да бъдат по-прозрачни по отношение на данните и технологиите си, посочват източници, запознати с въпроса.

Потенциалните реформи подчертават конфликтната връзка между музикалната индустрия и YouTube - платформа, която има повече от 1 млрд. потребители месечно. YouTube разполага с лицензни споразумения, които позволяват на звукозаписните компании автоматично да монетизират, блокират или спират своите произведения от каченото от потребителите съдържание, с по-голяма точност посредством системата „Content ID”. YouTube похарчи 60 млн. долара, за да изгради тази система.