Илюзия ли е въглеродното елиминиране?*

Първата е цената. Само капиталовите разходи възлизат на 2.3 трилиона долара. А към тях трябва да добавим субсидираните тарифи и инвестициите в електропреносната мрежа, които са нужни, за да може тази енергия да достигне до потребителя – още трилиони. Нямам точните числа, но съм абсолютно убеден, че общата сметка от 2000 г. до днес надвишава 4 трилиона долара.

По-интересен обаче е резултатът. А именно, от 1995 до 2017 г. делът на нисковъглеродните източници на енергия в глобалното потребление се е увеличил от 13.1% до 14.8% (виж графиката по-долу). Тоест, резултат практически няма!

са

Как става така? Ядрената енергия достига пиковия си дял от 6.3% от глобалното потребление около 2000 г. и оттогава бавно спада. Инвестициите в нея замират, а големи страни като Германия даже затварят работещи реактори, така че няма нищо учудващо. Парите на планетата са крайни – когато трилионите текат към ВЕИ, някъде другаде се получава недостиг. Делът на нисковъглеродната енергия даже започва да спада и през 2007 г. достига минимум от 12.3%. Факт, в последните 10 години той се качва до 14.8%, но за този ръст голям дял имат хидроенергията и биомасата, които обаче са с ограничен потенциал.

Въпросният терават инсталирани мощности на слънце и вятър осигуряват едва 2.6% от глобалното енергийно потребление през 2017 г. Забележете, че енергийното потребление през същата година е нараснало с 253 mtoe спрямо 2016 г. като 173 от тях са осигурени от ръст на фосилните горива и само 63  – от ръста на слънцето и вятъра, тоест първите все още нарастват много повече в абсолютни стойности от ВЕИ. Нещо повече, въпреки огромните инвестиции и субсидии във ВЕИ, в Европейския сюъз нисковъглеродните източници даже отчитат относителен спад от 0.5% през последните 3 години (BP Statistical Review of World Energy, 2018), което естествено води до ръст на емисиите на СО2. И той неизбежно ще продължи, докато имаме стабилен икономически растеж.

Оптимистичната прогноза на BNEF е, че следващият терават щял да бъде инсталиран за 5 години и да струва „само“ 1.23 трилиона долара. Правят се даже прогнози за 100% ВЕИ до 2050 г. Тук е добре да се замислим за секунда, защото мащабът на подобна глупост е шокиращ: Някакви „експерти“ се надяват, че през следващите 33 години можем да имаме ежегоден скок на дела на нисковъглеродните източници, равен на скока им общо в последните 33 години. Ама вие сериозно ли!?

Първо, дори и с този втори терават слънцето и вятърът пак няма да произвеждат толкова енергия, колкото 0,3 теравата ядрени централи. Второ, не мисля, че той изобщо ще се случи, защото парите все по-видимо текат в друга посока – обратно към фосилните горива.

И най-важното, ВЕИ всъщност са най-добрият приятел на фосилните горива, защото колкото повече навлизат те в една енергийна система, толкова по-жизненоважна е нуждата от подсигуряваща мощност на газ или въглища. Примерът Германиянай-ярко изобразява този ефект. Графиката по-дoлу ясно показва, че в периода 2002-2017 г. инсталираната мощност на слънце и вятър бурно расте – от 12 на 100 GW. Въпреки, че енергийното потребление не се изменя особено, инсталираната мощност от фосилни горива не намалява – даже расте от 75 на 80 GW. Това ли е целта?