Р. Стелиянова: Очакваме от април безработицата да започне да намалява

Кои са основните проблеми на пазара на труда, които вълнуват българите в момента, кога ще спре да расте безработицата и да се увеличава заетостта, какво да очакваме в тази посока до края на годината? По тези въпроси разговаряме с Росица Стелиянова, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта (АЗ).

Визитка: Росица Стелиянова е родена на 1 юли 1974 г. Възпитаничка е на английската езикова гимназия в град Добрич. Магистър по право и икономика. Има специализация за кариерен консултант, както и множество публикации в България и чужбина. От 2002 г. работи в системата на Агенцията по заетостта (АЗ). От декември 2003 г. е неин заместник-изпълнителен директор. От 8 юни 2009 г. е изпълнителен директор на АЗ.

- Госпожо Стелиянова, как ще коментирате данните на Евростат, че безработицата в България продължава да нараства, а в същото време средното равнище на безработицата в ЕС пада?

Да, наистина данните на Евростат за периода март 2010 г. - януари 2011 г. показват, че коефициентът на безработица в България за 11 поредни месеца е по-висок от отчетения среден коефициент на безработица за Европейския съюз (ЕС-27). Средният коефициент на безработица в Европейския съюз обаче пада и то само с 0,10 процентни пункта през последния месец, т.е. през януари 2011 г., а през предходните месеци той е с постоянна стойност от 9,60%.

По данни на Евростат средногодишният коефициент на безработица през 2010 г. в еврозоната (17 страни членки на евросъюза) е 10%, а за евросъюза (ЕС-27) — 9,60%. В България през 2010 г. отчетеният средногодишен коефициент на безработица е 9,90%, т.е. с 0,30 процентни пункта по-висок от средния за Европейския съюз.

- През зимните месеци е налице увеличение на безработицата, какви са очакванията Ви за пролетта?

Сезонната заетост играе важна роля и оказва съществено влияние върху пазара на труда в страната. Увеличението на безработицата в края на годината е нормално за периода. Положителното е, че безработицата се задържа на нива, по-ниски от предходната 2010 г., и в началото на 2011 г. отчитаме 9,78% за месеците януари и февруари, което е с 0,48 процентни пункта по-ниско от февруари 2010 г.

През последните месеци на 2010 г. и началото на 2011 г. се появиха симптоми на промяна в икономическата ситуация в страната, свързани с подобряване на стопанската конюнктура и поява на макар и минимален икономически растеж. Това ни дава увереност, че през следващите месеци ще се прекъсне негативната тенденция от последните 2 години на спад в заетостта в страната.

Обичайно, през месец март започва наемането на работна сила на първичния пазар на труда в дейностите със сезонен характер - в туризма, търговията, преработващата промишленост, строителството, селското и горското стопанство. На базата на тази ситуация очакванията ни са от март–април регистрираната безработица да започне да намалява.

- Липсата на заетост продължава да бъде най-сериозният проблем за икономиката на страната. Какви са прогнозите Ви за работните места в следващите месеци?

Прогнозите ни за следващите месеци са за повишаване на броя на работните места в реалния сектор. Това важи особено за отраслите, които са сезонно зависими – селско стопанство, туризъм, строителство, транспорт, преработваща промишленост, търговия. Данните от административната ни статистика за февруари показват, че вече са се увеличили почти три пъти обявените места в транспорта, два пъти в селското стопанство, в строителството и по-слабо в търговията. Индикатор за оживление на първичния пазар е увеличението близо три пъти на работните места, обявени като сезонни.

- Според експерти, дори и при добър сценарий за развитие на икономиката безработицата трудно може да се върне до нивата отпреди няколко години. Според Вас така ли е?

Средногодишният брой на безработните през 2010 г. е 350 944 души. Тези данни се доближават и връщат до отчетената средногодишна численост през 2006 г., когато средногодишният брой на безработните е 356 054 души. Средногодишното равнище на безработица в страната през 2010 г. е 9,47%, при 9,61% през 2006 г.

Системата на заетостта е инертна и производна на други дейности и действия, осъществявани в икономиката на страната. За известен период от време е необходимо да се установи трайна и дългогодишна положителна тенденция на макроикономическа стабилност, характеризираща се с висок икономически ръст, разкриване на голям брой работни места и значителни инвестиции, за да се отрази осезаемо върху нивото на заетост.

Реализирането на активни програми, мерки и обучения за професионална квалификация също допринасят за намаляването на безработицата. Но активната политика на пазара на труда изисква значителен финансов ресурс, какъвто може да бъде осигурен само при стабилно икономическо развитие на страната за по-продължителен период от време.

Промените в растежа и заетостта са взаимно зависими, като увеличаването на заетостта следва промените в производството с лаг до 1 година. Ръст на икономиката от 2 и повече процента генерира увеличаване на заетостта и съответно намаляване на безработицата.

- В кои отрасли се очаква търсене на работници през 2011 г.?

Експортно ориентираните отрасли първи понесоха ударите на икономическата криза. Стабилизирането на икономиката в страните на наши европейски партньори логично доведе до съживяване на експортно ориентираните отрасли – текстилна индустрия, машиностроене, електротехническа промишленост, металургия. Освен това, съществува постоянен интерес и търсене на пазара на труда към IT специалистите. Според наше проучване сред работодателите от 2010 г. по-голям прием на нови работници през 2011 г. се очаква в добивната промишленост и преработващата промишленост. Последните проучвания, с които се запознах, показват, че отраслите, в които се очакват повече назначения, отколкото съкращения, през тази година са ресторантьорството и хотелиерството, търговията, селското стопанство, финансите и застраховането, строителството, транспортът.

- Може ли да се очаква, че летният туристически сезон на 2011 г. ще промени в положителен аспект картината на пазара на труда?

Естествено. Сезонният фактор влияе силно върху първичния пазар и повишава търсенето на труд през пролетта и лятото, с настъпването на активния сезон. Което означава по-висока заетост и по-ниска безработица.
Трайна тенденция е, без критичната 2009 г., повишаването на заетостта през пролетно-летния сезон и намаляването на безработицата. Очакванията ни за 2011 г. в тази посока са позитивни.

- Наскоро работодателска организация огласи данни за високото ниво на нискоквалифицираните кадри у нас. Какви мерки се предприемат в тази посока?

Известно е, че значителна част от регистрираните безработни в бюрата по труда са с ниско образование и квалификация или без квалификация. Голяма част от тях са продължително безработни. Тези групи са особено рискови в условия на криза за изпадане в бедност. Затова те са обект на активната ни политика със средства от държавния бюджет и по линия на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” (ОП „РЧР”).

Данните за 2010 г. показват, че лицата без квалификация и специалност формират най-голямата група в професионалната структура на безработните. Делът им е 56,4%. Почти всички от тази група (85,8%) са с основно и по-ниско образование.

- Възможно ли е, според Вас, да се промени нагласата на българина, че е по-добре да не работи, отколкото да работи за минимална заплата?

Такава нагласа действително съществува. Много хора вземаха социални помощи и не работеха, т.е. помощите станаха начин на живот. Решението на този проблем е тези процеси да се регулират нормативно. От една страна, трябва да се избягва т.н. „капан на безработицата”, при който минималното заплащане е близко до размера на социалните помощи и липсва стимул за полагане на труд за същите доходи. Социалните помощи и минималните доходи от труд трябва да са така балансирани, че да създават стимул за заработване на минималните доходи.

- С какви мерки може да се въздейства върху високата безработица при младежите?

Статистиката сочи, че броят на безработните младежи в условията на икономическа криза се увеличава както в България, така и в останалите европейски държави. Лицата до 29-годишна възраст са една от най-неравнопоставените групи, тъй като повечето работодатели по време на криза предпочитат да освободят първо работниците и служителите без опит и трудов стаж за съответната позиция. Безработните младежи до 29 години, регистрирани в бюрата по труда през 2010 г., са 63 500 и се увеличават спрямо 2009 г. с близо 12 200 души.

Естествено, че нискообразованите и нискоквалифицираните или без квалификация безработни младежи се реализират най-трудно на пазара на труда, особено по време на криза. В комбинация с липсата на опит и трудов стаж, ситуацията става още по-тежка за тях. С оглед това, Агенцията по заетостта приоритетно ги включва в активни програми и мерки за заетост. През 2010 г. в субсидирани програми и мерки са включени общо над 10 500 младежи.

- Работната ръка в България ще продължава ли да бъде сред най-евтините в ЕС, според изказване на министъра на икономиката?

Това твърдение е много общо. Има български граждани, и тук в България, които получават високо и дори над средното за останалите европесйки граждани възнаграждение. Но цената на труда зависи и от качеството на предлаганата работна сила. Живем в свят на бързоразвиващи се технологии, отпадат ограниченията за движение на хора, стоки, капитали, всичко това изисква непрекъсната инвестиция в учене през целия живот, задължително ползване на поне един чужд език и разбира се, силна мотивация и желания за работа. Ако един работодател инвестира в работник, той очаква същият този работник да възвърне надницата си под формата на печалба няколкократно. Колкото е по-висока възвращаемостта, толкова е по-висока и заплатата. Не можем да разчитаме, че със знания отпреди 20 години ще сме конкурентоспособни.

- Според данни на бизнес организации у нас в частния сектор до края на годината няма да се разкриват нови работни места, а в същото време прогнозите на АЗ са за повече заети. Кога се очаква осезаема разлика в тази посока?

Действително, търсенето на работна сила в бюрата по труда е основно поради текучество на кадри в икономиката и новоразкритите работни места са малко. Но като цяло, частният сектор заявява преобладаващия дял от местата. През февруари 70% от местата са от частния сектор. Очакванията ни са тази тенденция да продължи. А броят и делът на новоразкритите работни места ще нараснат, когато икономиката в страната се стабилизира. Същевременно се знае, че новите работни места ще се разкриват много по-бавно, отколкото бяха закривани по време на кризата.