М. Михов: България не използва потенциала си за алтернативен туризъм

- Местата за настаняване в българските планини обаче в голямата им част са в лошо състояние. Липсват и къмпинги, които са алтернативата на луксозните и масовите хотели. Как според Вас би могъл да се разреши този проблем?

Най-големият проблем според мен е липсата на предприемчивост. Ако имаме повече предприемчивост, ще успеем да запълним пазарните ниши, каквито са къмпингите например. Ще има и повече фирми и сдружения, които ще взимат хижи под аренда или по друг начин, за да ги ремонтират и изградят. Нашият туризъм много страда от това, че такова нещо не се случва.

Най-голямото по продължителност туристическо изложение в Европа насочено към крайния клиент – СМТ (Каравани, мотори, туризъм), което се провежда в Германия, е доказателството, че България много губи от това, че няма изградени къмпинги. Това е огромна индустрия и даже цяла идеология. Хората, които пътуват с кемпери и каравани, заобикалят България, а малкото, които идват тук, си дават ясната сметка, че отиват на истинско приключение, защото базата ни е много минималистична.

Инвестициите в туризма са основно в строителство, а изграждането на къмпинги например не иска някакво мащабно строителство и влагане на много средства. Нямам обяснение защо не се прави нищо в тази посока.

- България е позната повече като нискобюджетна дестинация. У нас обикновено пристигат туристи, които оставят малък ресурс в местните общности. Какъв е потенциалът ни да привлечем по-платежоспособни туристи чрез алтернативните ни природни богатства – дивата природа, минералните води, защитените територии и други дадености?

Проблем е това, че остават много малко средства от неплатежоспособната категория туристи, които идват у нас. Дори и тези малки средства остават предимно в хотелските комплекси, а не у местното население. Имаме ресурс за развиване на другите форми на туризъм, но на първо време е необходимо те да бъдат подпомогнати от държавата. Туристическият бранш малко или много се влияе от посоката, в която е поел капитанът на кораба. Хубаво е да има национална стратегия за развитие на туризма, която да се изпълнява, както и рекламна кампания на потенциала на страната, защото това е неразработена ниша.

- Извън това, което казахте, и частната предприемчивост, държавата какво може да направи?

Държавата може да насърчава предприемчивостта, да информира за всички региони и пазарни ниши, които не са разработени, но имат потенциал, да привлича самата тя туристи, като организира турове за международни журналисти. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има бюджет за такива мероприятия и информационни журналистически пътувания. Те обаче рядко се случват и често се изпълняват от определени туроператори по тяхна инициатива, а не по инициатива на държавата.

Държавата може да разработи един нов имидж на страната ни и да се възползва от годишната среща на Международната асоциация за приключенски туризъм с над 600 туроператора, която ще се проведе тази година в Люцерн. Това е мястото, където националните туристически бордове представят своите държави в светлината на приключенски и алтернативен туризъм. Вероятно на нашата държава й е необходимо време да се подготви и да започне да участва и на такива мероприятия, а не само на стандартните туристически борси, които се посещават основно от туристите, търсещи възможности за евтина почивка.

- В последната година се проведоха няколко рекламни кампании на България в чужди медии, както и няколко журналистически тура. Вие как оценявате резултатите от тях?

Не мога да кажа, че резултат няма, но в тези реклами аз лично не съм видял разнообразието от форми на туризъм, които могат да бъдат практикувани в страната. Рекламите не са достатъчно приканващи и впечатлението ми е, че се опитваме да изкараме българските туристически услуги като едни луксозни услуги. Това не е много реално.