Лукан Луканов: Има чисто българска криза, която спъва родното производство

-А приемането ни в Шенген?

Приемането ни в Шенгенското пространство за мнозина е само гишета без опашки и преминаване през границите със 100 км/час. Шенген е нещо друго - той е инструмент за конкурентоспособност. Когато твоите тирове стоят на опашките и трябва да предоставят документ, сертификат и т.н коства време. А времето е пари.

Освен това говорим и за административен ресурс. Аз не приемам упреци от порядъка, че българките производители са с ниска производителност и конкурентоспособност. Има и такива причини, но по-голямата част от тях се коренят в управлението на държавата. И в договорите и в резултатите, които сме постигнали с други страни.

- Очакват ли се още фалити на малки и средни предприятия?

Разбира се, че се очакват. Аз не съм оптимист за това, което става. Нещата стават все по-тежки и заради това ние много притискаме правителството бързо да действа. Притискаме ги по всички възможни линии: организираме директни срещи с министрите, медийни изяви, чрез нашия Съюз „Произведено в България“, чрез работодателските организации. 

- Новото правителство по-отворено ли е за дискусия?

Мисля, че да – по-отворени са за дискусия. Мисля, че благоприятно действат барабаните под Министерския съвет. Действайки под натиск, работят по-добре и това е разбираемо.

Те коментират бъдещи мерки за стимулиране на малките и средни предприятия непрекъснато. Това, което сме направили ние, е да им предадем нашите искания – какво да се промени, за да може бизнесът да се развива.

- Какво искате?

Нашите искания са прекалено много, за да бъдат вкарани в един отговор. Нека започнем от Агенцията по храните, който е един паразитен орган, буквално убиващ българския бизнес и свършим с Комисия за защита на конкуренцията, която въобще не си върши работата. Не говорим само за оптимизиране на работата на Агенцията по храните, а пълно намаляване на бюрокрацията. 

Аз запознах колеги и вицепремиера Даниела Бобева с някои факти, които са напълно неприемливи с оглед ширещата се мизерия в страната - например как действат здравните инспектори и какви формални изисквания поставят на износителите.

Износителят трябва да пише номера на камиона или превозното средство, с което се изнася стоката му. Ами откъде да го знае износителят, като то ще пътува със спедиторска агенция – само тя има информация за тези номера.
Здравните инспектори проверяват и партидата за износ. Протоколът им трябва да бъде разписан от директора на агенцията, но когато той липсва, всички стоят и го чакат. Защо трябва да го чакат - процедурите трябва да се олекотят. Все неща от практиката.

- Не ви ли се струва, че новото правителство твърде бързо започна да въвежда мерки. Възможно е някои от тях да са не дотам обмислени и дискутирани с бизнеса.

Бързането на правителството е за всекиго в България. Всеки в България бърза, защото те знаят, че това е единственият начин да се закрепят и да продължат работата си по-дълго време. Ако те успеят да осигурят условия, по-добри за родния бизнес, ако той заработи, наеме нови работници и повиши заплатите – правителството ще си е свършило работата, без значение кой и как протестира срещу него. Аз мисля, че и протестите биха могли да се променят, ако видим положителните резултати, тъй като в България най-тежкият проблем си остава бедността.

- Какви са механизмите за финансиране на малкия и среден бизнес?

Напоследък най-актуални, освен банковото кредитиране и механизмите му, са европейските средства. Те са болната тема. У нас има едно залитане по крупното усвояване на европейски средства с инфраструктурни проекти,

Затова не тръгна оперативна програма „Конкурентоспособност“, затова и мярка 123 е до никъде. Просто защото целият административен капацитет на държавата е съсредоточен да не изпуснем големите средства. А малките пари, които не са никак малко за нашите предприятия, остават на заден план.

- Как би се стимулирало потреблението на български продукти?

Ние в нашия съюз сме заложили на една кампания, която преговаряме с правителството и медиите - „Избирам българското“. В момента, в който един българин посегне в супермаркета, за да си купи нещо и види, че то е българско, бихме искали неговото съзнание да сработи, че парите дадени за български продукт, остават в страната. Купувайки вносна стока парите заминават навън.