Ал. Воденичаров: През последните години енергетиката се движи без цел

Не е непозната дума, но как могат да финансират подобни проекти?

Странното е, че банките отказват да финансират подобен бизнес, макар че е гарантиран от държавата и е залегнал в основната политика на Европа. Нормата на възвращаемост също е доста висока. Инсталациите за биогаз са доста стабилен бизнес за финансиране, но по незнайни причини банките отказват. В тази насока държавата може да помогне и да използва фондове поне за банкови гаранции за проектите. Съществува още и Националния доверителен екологичен фонд, съществува и фонда за енергийна ефективност, по който също законово могат да бъдат отпускани средства за инсталации за биогаз. Има и кредитна линия от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Всъщност какво прави държавата в развитието на екологичните проекти?

Преди пет години кметовете на общините трябваше да направят оценка на потенциала за развитието на сектора по места. Тази информация трябваше да е публична, но в момента липсва по сайтовете на общините. В момента има голямо желание от инвеститори от Германия и Австрия за изграждането на подобни инсталации, но няма откъде да намерят официална информация за политиката на държавата за сектора. Те знаят, че от отпадъците при всички случаи ще са на печалба, но искат да видят и позицията на властите.

Жалкото е, че в последните години нямаме никаква цел в енергетиката – опитваме се да спасяваме едни обречени централи, което е лошо дори и за собствениците им. Някои от технологиите са от преди два века и те няма как да просъществуват. Политиката в това отношение е обречена на провал. Нещо повече – те са трудни за управление при небалансираната консумация у нас и е вредно и за самата държава.

Могат ли инсталациите за биогаз да се използват и за балансиране на системата?

Като погледнете сметката си за електричество над половината от сумата е за пренос и разпределение. Ние плащаме страшно много за да произведем в единия край на страната и да го пренесем до другия и така се получават аномалии. При малки централи – дали ще използват органични отпадъци или биомаса от дървесина, нямат почти никакви разходи за пренос и разпределение, защото си е местен ток, а освен това и много лесно се включват и изключват без щета за собственика. Така те могат да балансират системата без големите такси.

Цялата структура на енергетиката на разпръснати грамадни ТЕЦ-ове, които не могат да бъдат контролирани, е безсмислена.

Проблемът не е само на институционално ниво. През лятото миньорите заплашиха да излязат и да чупят фотоволтаици...

Миньорският сектор също е обречен и не може да бъде поддържан. Това, което изкопават  е глина и трудно може да бъде наречено „въглища”. Мините унищожиха прекрасни земеделски региони, от който миньорите можеха да изкарват значително по-лесно по-големи приходи. Затварянето на мините не трябва да се приема като катастрофа – като затвориха мините във Великобритания да не би страната да се обезлюди? Въпросът е да се намери алтернативна заетост.