Е. Панайотова: Нужна е ясна визия за връзката между науката и бизнеса

Каква е концепцията за функционирането на техпарка – т. е. как ще бъде изградена връзката между науката, образованието и бизнеса, която е в основата на концепцията?

Връзката между наука и бизнес става в няколко допирни точки. Едната е съвместна работа по научно-изследователски проекти, които са от интерес за бизнеса, и прилагане на вече направени открития или интересни изследвания и превръщането им в бизнес. Това в момента все още не се случва, защото ние сме в процес на подготовка – и на инфраструктурата, и на събитията, и на процесите.

Има две форми, при които това, което излиза от науката и върви към бизнеса. Едната е spin-off компаниите – ако съответният учен или университет е достигнал до някакво изобретение и смята, че даден екип от хора от тези среди може да развие това изобретение и то да стане компания. Ако целта е внедряване на някакво изобретение в бизнеса, това може да стане чрез т. нар. технологичен трансфер. Това е също основна тема, която ще приръства като дейност в парка. Технологичният трансфер е малко или много точно това – как да се преведе на езика на бизнеса това, по което работят учените, и как то да се внедри в бизнеса, да се модифицира, за да отговори на изискванията на бизнеса.

Вторият начин е когато бизнесът е активната страна и поставя тема, върху която учените и изследователите от определената лаборатория или звено да работят. Ще се организират и събития за обмен, обучения, презентации и от двете страни.

Кои са секторите, които имат най-голям интерес да влязат в научно-технологичния парк?

Малко е рано да говорим за това. За момента не можем да кажем, че имаме някакъв активен интерес, но и този интерес не се заявява по този начин. Имаме интерес от компании, които разбират концепцията, с които сме правили разговори и искат да са близо до тази среда, защото виждат къде е тяхното място и какво и те могат да дадат. В момента повечето такива компании, заявили интерес, са от ИКТ сектора. Водим разговори и с предприятия, които не са базирани в София, но имат производствена дейност някъде в страната, от сектора на автомобилостроенето – доставчици за производители на автомобили. Те също имат желание да стъпят в технологичния парк заради близостта с университетите.

Има и предприятия, които се интересуват от възможността да направят филиал, местен офис, за да могат да работят с изследователските следи и университетите. Имаме разговори и с компании от областта на биотехнологиите. Сред тях са и малки, стартиращи компании, които се интересуват от развитието на нови продукти или пък от лабораториите и изследванията, които могат да правят.

За момента това са предварителни разговори и очакваме те да се развият във времето. Все повече напредва и физическата среда на парка.

В дългосрочен план начинът, по който работят много от технологичните паркове – особено тези, които са свързани с изследователските среди и каквито и ние ще се опитаме да бъдем, мениджмънтът прави проучване в световен мащаб на малки и средни иновативни компании, които работят по теми с потенциал за местните изследователски среди. Парковете започват да привличат такива компании, защото това задава възможност за работа в изследователските среди, за технологичен трансфер и приложна дейност. Това обаче отнема време и никой не го е направил от днес за утре. Моделите, с които ние се сравняваме, са били развивани активно и последователно, за да дадат резултатите, които виждаме в момента.

Кои са моделите, по които изграждате научно-технологичния парк?

Паркът има различни елементи и всички те се правят по различен модел. Светът познава най-различни модели, на базата на типа на икономиката на държавата, на мястото на науката в икономиката, дали се прави с един университет, дали има фонд, който се управлява към тях. Много различни са предпоставките, които предопределят модела на парка. Нашият модел е хибриден по простата причина, че няма как да работим с един университет, а и много от реформите в образованието и науката не са се случили. Има много неща, които предопределят избора на този модел.

Към инкубатора например няма фонд – нито университетите, нито държавата могат да заделят такъв фонд. Моделът за инкубатора, към който ние се насочваме, е да помагаме на хората с бизнес идеи да изчистят своя бизнес план, да го структурират и да го представят пред потенциални инвеститори.

С университетите правим консорциум, защото искаме да обединим изследователската инфраструктура и човешкия научно-изследователски потенциал. Тази инфраструктура ще дава възможност на учени и изследователи да участват в международни проекти. Тя дава възможност и на големи компании, които искат да възложат работа тук, да има как да я възложат. По-нататък тази инфраструктура ще привлича и компании, които да работят в тази среда.

Използвали сме идеи и добри практики, които са адаптирани към това, което имаме като реалности.