Е-търговията – между защитата на потребителите и правата на търговците

Оспорваното авансово плащане не е обвързано с възможността за рекламация на стоките, купени по интернет, обясни шефът на Българската асоциация за електронна търговия

В четвъртък миналата седмица депутатите приеха на първо четене промени в Закона за защита на потребителите, според които на практика интернет търговците няма да имат право да приемат авансови плащания – теоретично с цел да бъдат по-добре защитени правата на потребителите.

Обсъждането на предложения спорен текст, определящ като незаконно приемането на пари от търговците преди да е изтекъл законовият 7-дневен срок, в който потребителите имат право на рекламация, обедини в началото на годината няколко интернет магазина в асоциация - Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ). По въпроса за това в каква степен регулацията на онлайн продажбите може да спре самото съществуване на тези продажби и каква е гледната точка на потребителите разговаряме с Пламен Узунов, председател на БАЕТ, а също и собственик на интернет магазин.

- Г-н Узунов, как ще коментирате приетия на първо четене текст в Закона за защита на потребителите, който не разрешава авансово плащане на стоката при електронна търговия?

Наличието на този текст в Закона за защита на потребителите е необясним. Такова изискване досега няма в европейските директиви. Ние предложихме компромисно решение в работната група към Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) миналата седмица, като минималното изискване е да има плащане чрез наложен платеж. А дали ще има авансови плащания или не, това е вариант, който търговецът може да предложи.

Надявам се, че между първо и второ четене в парламента нашият компромисен вариант ще бъде възприет от депутатите. Защото в противен случай в нарушение ще се окажат не само българските, но и чуждите търговци у нас - защото практиката в Европа е да се плаща авансово, чрез дебитни и кредитни карти. И тази практика рано или късно би трябвало да се приложи и у нас.

- Навсякъде в Европа ли се прилага тази практика?

По принцип в света практиката е да се приемат авансови плащания. Електронната търговия се развива чрез електронни разплащания. Наложеният платеж е приет при по-изостанала икономика, ние не го отричаме като приложение у нас. Така потребителят ще е по-сигурен, че има такава възможност и право на избор. Може това да се въведе като задължително, а вече потребителят да реши, ако иска, да плати с дебитна или кредитна карта.

Ще подчертая, че наложеният платеж (плащане в момента на доставката) не е авансово плащане, така че смятам, че изискването на Комисията за защита на потребителите да няма наложен платеж ще отпадне. Също така, какъвто и да е банков превод, направен след доставката, не е авансово плащане.

- А как ще бъдат защитени интересите на потребителите при покупка на некачествени стоки по електронен път?

Идеята е, че когато човек си поръча дистанционно някаква стока, той има правото в определен законов срок, в директивата на ЕС той е 7-дневен, без причина да се откаже от договора и да върне стоката. Това според мен няма нищо общо и няма как да се обвърже с формата и начина на плащане на дадената стока. Това право дава сигурност на потребителите, когато пазаруват по интернет. И спорът не касае това право на потребителите, което ние приветстваме.

- И какво следва след връщане на стоката?

Ако даден потребител се откаже от договора, той връща стоката във вида, в който я е получил, и доставчикът съответно е длъжен да му върне парите без никакви удръжки и комисиони, т.е. в пълен размер. Това право е заложено в чл. 55 от закона и никой не спори по този въпрос. Казусите за заплащането и рекламацията не бива да се смесват, така е и в Директивата на ЕС.

- Колко електронни магазина има в България в момента и какви стоки най-често се търгуват чрез тях?

Има около 200 магазина за електронна търговия в страната, но активните магазини са не повече от 50 броя. Какъв е оборотът им, не е много ясно. Досега най-много по електронен път се купуват книги, битова електроника и офис-консумативи. Вече има тенденция през интернет да се правят подаръци, да се поръчат доставки на цветя и храна. Освен това през интернет вече немалко хора плащат комуналните услуги – електроенергия, вода и т.н.

- На каква стойност като цяло са покупките през интернет за миналата година и в какви граници се движат цените на стоките?

През миналата година през Борика е имало над 1,5 млн. бр. транзакции, но колко от тях са за комунални услуги и колко за електронни магазини, не мога да кажа.

Цените на стоките са много различни – има и за 5 лв., има и за 10 хил. лв. В повечето случаи надбавките при продажба чрез интернет са по-малки от тези при класическия начин на търговия, защото по електронен път търговецът има по-малко допълнителни разходи, да кажем от един мол. В част от случаите, когато се прибави и стойността на доставката, цените се изравняват, по пък клиентът си пести време.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.