Ст. Сталев: Трябват ни инвестиции в инфраструктура и мини курорти

Стоян Сталев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Бил е старши научен сътрудник в Института по правни науки към БАН и съветник по правните въпроси на президента Ж. Желев в периода 1990/1991 г. Сталев е посланик на Република България във Федерална Република Германия в периода 1991-1998 г., а след това, до 2006 г. е български посланик в Турция. От 2006 г. е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ).

Със Стоян Сталев разговаряме относно възможностите за инвестиции по време на криза и законодателните промени в областта на насърчаване на чуждестранните инвестиции.

- Г-н Сталев, какви са прогнозите Ви за размера на преките чуждестранни инвестиции през тази година?

Към момента е много трудно да се правят прогнози, защото са известни данните само за първото тримесечие, а и обстановката е динамична. Все пак за първите три месеца, по неокончателни статистически данни, инвестициите са само с около 100 млн. евро по-малко от тези за същия период на миналата година, по също предварителни данни, което е сравнително добре и ни дава повод да бъдем умерени оптимисти в тази тежка за инвестиции година.

А що се отнася до годишния размер на преките чуждестранни инвестиции за 2009 г., към момента не мога да кажа нещо по-конкретно от обем между 3 и 4 млрд. евро, т.е. около половината от миналата година.

- Преди дни бяха приети окончателно от Народното събрание промените в Закона за чуждестранните инвестиции, които в голямата си част са инициирани от Агенцията за инвестиции. Кои са основните промени?

В закона бяха включени предложенията на агенцията за намаляване на праговете за сертифициране, за да бъдат обхванати по-голям брой инвеститори, т.е прагът за клас „А” стана 16 млн. евро, а за клас „Б” - 8 млн. евро. Не беше прието предложението ни да има само един клас, но това сега не е толкова съществено. Освен това за по-високотехнологични проекти подкрепата може да започне от 2,8 млн. евро.

Смятам, че тези промени ще имат положителен ефект върху инвестиционния процес, защото БАИ ще може да окаже подкрепа на по-голям брой проекти, макар и в част от случаите само административна, тъй като бюджетът на агенцията не е голям поради общите икономически трудности на страната.

Друга съществена промяна в закона е, че държавни и общински предприятия могат при определени условия, с одобрение на министъра, да продават земя на сертифициран инвеститори.

- Има ли в Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции изцяло нови текстове?

Изцяло нов е текстът, предвиждащ създаването на фигурата на т.нар. „приоритетен инвеститор”, чиято инвестиция трябва да е поне 3 пъти по-голяма от изискванията за сертифициране на клас „А”, но може и да е по-малка, ако е високотехнологична. Има и други критерии – да се реализира проектът в определен срок, да създава определена заетост, да подпомага като цяло развитието на дадения сектор и т.н., но не е задължително инвестицията да е в производство – може например да е в медицина и дори да е в туризма, ако с тази инвестиция се създава нов потенциал за целия сектор. В крайна сметка статутът на „приоритетен инвеститор” се дава от Министерски съвет.

Тази категория инвеститори може да получи и помощи, неописани в Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции, като най-важната от тях е да получи директна субсидия от държавата за реализиране на своята инвестиция, в размер на до 50% от стойността на проекта. Веднага пояснявам, че този вид помощ е разрешен от ЕС и може да се прилага във всички страни.

- Докъде стигна агенцията с проекта за индустриален маркетинг по оперативна програма (ОП) „Конкурентноспособност”?

Проектът е подготвен и е предаден за оценка, очакваме до 1 месец да бъде одобрен, след което ще започне неговата практическата реализация в рамките на три години. Чрез този проект, чиято стойност е 20 млн. лева, ще подберем приоритетите за инвестиране в чужбина, а също и от кои страни искаме да се увеличат инвеститорите у нас - не само от Европейския съюз (ЕС), но и от Азия. Възможно е при необходимост да бъдат открити и наши представителства в чужбина.

- Как смятате, при сегашната криза кои области ще продължат да бъдат благоприятни за инвестиции и кои не, както за наши, така и за чуждестранни инвеститори?

Очевидно тази година ще са наблюдава спад в областта на туризма и недвижимите имоти, той обаче може да бъде компенсиран чрез по-интелигентно диверсифициране на инвестиции в туризма – главно във вътрешността на страната, повече използване на възможностите за спа-туризъм, в т.ч. минералните води.

Определено мисля, че вече са ни необходими главно малки, а не мегаломански проекти в туризма, с около 500 до 1000 легла, например в Рила и Пирин, а не по Черноморието, които планински курорти при това ще могат да се използват целогодишно. Продължава да е изгодно, дори в криза, да се влага в софтуерни технологии и в технологии, работещи с възобновяеми енергийни източници.

Споменатите области за инвестиране важат както за европейски, така и за български инвеститори. Производството на авточасти също не е за подценяване и неслучайно китайска компания ще строи край Ловеч автомобилен завод, т.е. стремежът е по време на криза да привлечем и азиатски инвеститори.

- От българска гледна точка, в кои области е най-важно да се привличат инвестиции, независимо български или чуждестранни, за да излезем по-бързо от икономическата криза?

За нас най-важно е да идват инвестиции в инфраструктурата и основно в пътната, вкл. и от държавата. Тъй като инфраструктурата привлича, сама по себе си, много нови инвестиции. Например наличието на втори мост над Дунав е предпоставка за изграждане на съпътстващата инфраструктура, на търговски обекти, да не говорим за засилване на търговията между България и Румъния.

Значението на средствата от европейските фондове също е много голямо, тъй като те представляват директна помощ за бизнеса в различни области и фактически компенсират намалялото кредитиране от банките. Затова всички институции и бенифициенти трябва да са много коректни и солидарни, за да може тези средства да бъдат усвоявани своевременно, естествено без злоупотреби, по правилата.