Лондон има нужда от нов генерален план за развитие

През 20-те години на миналия век Лондон е бил претъпкан град, задушаван от смог, бедност, престъпност и гета. Тогава е започнало да се мисли за регионален мастърплан, с който да се преодолеят проблемите. Планът е разработен по времето на Втората световна война и в него е включена по-голямата част от инфраструктурата на града, която го обслужва до ден днешен – основни и околовръстни пътища, летища, предградия, както и т.нар. „зелен пояс“, пише Financial Times.

Оттогава не е правена друга визия за развитие на британската столица. Последствията се виждат от всички. Цените на земята за строителство и имотите нарастнаха с бързи темпове и така изтласкаха от пазара сериозен дял от жителите на града. Хиляди работни места стоят незаети, защото заплащането не може да покрие разходите за живот в града. Особено тежък е проблемът в здравния сектор, където не достигат медицински сестри.

Цените на жилищата и наемните равнища спъват плановете на бизнеса да наема хора, т.е. експанзията и растежа, пише още изданието.

До 2050 г. се очаква много градове по света да страдат от същите проблеми. Според прогнозата на Организацията на обединените нации (ООН) градското население ще се увеличи с 2,5 млрд. души за периода на фона на засилващата се урбанизация. Ако тези градове и особено Лондон искат да запазят позициите си на глобални, динамични центрове, инвестициите в достъпни жилища са ключов фактор.

С годините обаче различни политически фактори допълнително са усложнили ситуацията. Отделно определени политики насърчиха и търсенето, а оттам и цените. Затова и ситуацията няма как да се реши без ефективно стимулиране на строителството на достъпни жилища.

Новоизбраният кмет на Лондон Садик Кан определи точно достъпните жилища като основен приоритет в работата си. В кампанията си преди вота той обеща да увеличи с 50 на сто достъпните жилища в новите жилищни проекти. През миналата седмица той потвърди плановете си. Опасността тук обаче е, че строителните компании може да сметнат, че жилищното строителство няма да им носи никакви печалби, ако се налага твърде голям дял от жилищата в новите им проекти да са достъпни.

Последното е особено важен факт, при условие че липсва както местен, така и национален орган, който да придобива земя със стратегически цели. В други мегаполиси – например Хонконг, държавата играе стратегическа роля при придобиването на земята и планирането, преди парцелите да бъдат продадени на инвеститори за строителство. Печалбата от тези сделки местните власти влагат в строителството на достъпни жилища.

Предизвикателството пред Лондон е доста сложно предвид и различията при нормативите за планиране на отделните местни администрации. Едно от предложенията, което явно се обмисля сериозно от някои райони, е застрояване на зеления пояс. Това обаче среща сериозен обществен отпор.

Друга възможност е надхвърлянето на географските граници на града. Задължително е обаче създаването на неполитически орган, който да координира местните администрации, така че да повлияе на жилищния пазар в британската столица.

Междувременно най-големият ипотечен кредитор на Острова – Halifax, обяви, че през юли цените на жилищата в страната са се понижили с 1% спрямо юни заради вота за Brexit. Така средната цена на имот във Великобритания се е понижила до 214 678 паунда през месеца, като е отчетен трети месец на спад от началото на годината.

За трите месеца до края на юли обаче цените са нараснали с 1,6% в сравнение с предходните три месеца.

Много анализатори очакваха по-силен спад на цените заради Brexit, особено в Лондон, където забавянето на пазара започна месеци преди референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз. Темповете на спад обаче явно се забавят на фона на засиленото търсене и липсата на промяна на фундаментите на пазара.