Как ще се промени данъчната тежест за гражданите след 1 януари при сделки с нови имоти?

Според него законите включват и положителни промени, но и много неясни текстове.

„По темата за ДДС върху продажба на имот ситуацията е такава, че държавата взема 20% от всяка сделка. Гражданите ще плащат това ДДС и тази промяна засяга тях, а не бизнеса“, коментира Георги Шопов. Той даде пример, че при продажбата на апартамента си гражданинът от 1 януари също ще трябва да плати ДДС и „това ще повлияе на финалната сума, която ще получи“.

По думите му, въпреки че данъчните промени се отнасят до новото строителство, „не се променя фактът, че гражданите трябва да дадат 20% на държавата при продажба на апартамент“.

Шопов е категоричен, че промените в закона ощетяват гражданите, които според новото законодателство се конкурират със строителните предприемачи и са ощетени.

Той обясни, че до момента строителните предприемачи пак плащаха ДДС след данъчна проверка. „Мит е, че е имало някакви пропуски. Новите закони са си поставили за цел борба с данъчни злоупотреби, но мотивите и реалните ефекти от закона се разминават. Това е, защото са направени по европейски директиви, но приложението им е неясно“, каза Шопов.

Той засегна и темата за достъпа до жилища от младите хора. „Европейският съюз се стреми да подобри достъпа до жилища, но новият закон у нас прави точно обратното – данъчната тежест се прехвърля върху младите хора и населението“, убеден е Георги Шопов.

Съветът му е държавата да въведе мярка, с която да ограничи броя на апартаментите, които се купуват от големи финансови институции. „Масовото изкупуване на апартаментите увеличава цените на имотите и наемите, което ги прави недостъпни за хората. Нужно е да имаме държавна и общинска жилищна политика и да е ясно кой поема данъчната тежест“, съветва експертът.

Той отбеляза, че държавата не може да функционира без данъци, но въпросът е от кого се вземат тези пари. „Трябва да се постигне баланс, защото всяка данъчна политика се отразява на крайния потребител“, смята Шопов и се надява, че жилищната политика на държавата и на общините да направят жилищата достъпни за хората.

Защо промените в ЗДДС са направени по европейски изисквания, но се разминават с мотивите  за по-ефективна данъчна система? Каква е водената политика в Румъния, Сърбия и Полша за по-голяма достъпност до жилища от младите хора? Какъв ще е ефектът от свързването на Националната агенция за приходите с Агенцията по вписванията при покупката на недвижим имот?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.