Вълните на кризата стигнаха и карибските плажове

В настоящите месеци островите от Карибския басейн обикновено се готвят за наплив на туристи, жадни да погълнат слънчевите лъчи. Не и този път обаче. Тази година „изстисканите“ от кризата американци и европейци ще си останат у дома, пише The Economist.

Броят на туристите ще падне с до една трета, признава Харълд Лоувъл, председател на Карибската туристическа организация. Хотелската асоциация в Тобаго пък заявява, че едва едно от три легла е резервирано за почивка. През ноември от мегакомплекса Атлантис, който се намира на Бахамите, са били съкратени 800 души, а от тогава досега полетите до столицата Насау са намалели с една четвърт.

Подобна е картината още в Доминиканската република, докато в Куба се е наблюдавало оживление през последното тримесечие на 2008 година.

Липсата на туристи е довела до спирането на някои амбициозни планове за увеличаване на почивната база, като в същото време е нанесла удар върху крехките местни икономики. На Бахамите са били одобрени инвестиции на стойност 20 млрд. долара за следващите пет години, а само в Майагана – рядко населен остров с кристална вода и бели пясъци, е трябвало да бъдат инвестирани 1,8 млрд. долара за изграждане на комплекса с най-дългата самолетна писта в света. Сега спокойствието на острова може да си остане непокътнато.

Проектът на стойност 2,6 млрд. долара Baha Mar в Насау, където трябваше да бъдат заети около 4 400 строителни работници, е спрян заради излизането от сделката на американските партньори. Други големи проекти биват стопирани в Ямайка, Санта Лучия и Ангия.

От 1990 година насам плановете за развитието на повечето големи проекти на Карибите са насочени към представителите на поколението на бейби-бума, като за целта се изграждат комплекси, от които те да си закупят второ (или трето) жилище. Огромните проекти предвиждат разпръснати къщи и апартаменти, групирани около малък, но скъп хотел, голф-игрище, яхт-клуб и евентуално казино.

Повечето от плановете се финансират от продажба на непостроени още имоти, някои от които се предлагат за едновременно ползване от няколко собственика. Сривът на жилищния пазар и кредитната криза обаче са довели до прекратяване на плащанията по много от продажбите.

Пред туризма в региона има и други трудности. Продължилият десет години енергиен бум на Тринидад е получил остър удар от потъващите цени на петрола и газа. Някои по-малки острови, които съществуват благодарение на дейността си като офшорни зони, изпитват трудности заради затегнатия международен контрол. Освен това се наблюдава спад и в изпращането на пари от трудещи се в чужбина жители на островите.

В Ямайка спадът на приходи от заети в чужбина възлиза на около 14 на сто през ноември и декември спрямо същия период на 2007 година. Цената на боксита, който носи голяма част от приходите на страната, е паднала почти наполовина спрямо измерения връх през юли. През последната година голяма част от средната класа е изгубила спестяванията (а някои и домовете си) заради нерегламентирани инвестиционни схеми.

Въпреки факта, че държавните приходи в Ямайка вече са под заложените в бюджета цели, страната понижи данъците. Останалите държави вероятно също ще го направят, но голяма част от карибските страни са със силна външна задлъжнялост. В условията на затегнато кредитиране набирането на средства от продажба на активи става все по-трудно, а в резултат на това Ямайка не успява да осъществи така желаната приватизация на захарната индустрия.

Подобна е ситуацията и на Бахамите, където държавата има за цел до края на годината да осъществи приватизация на телекомите. Всичко това отново превръща карибските страни в клиенти на международните банки за развитие след десетилетие на привличане на средства от финансовите пазари.