К. Пеев: До 10% от сградите-паметници на културата в София са в добро състояние

- Какви подобрения в нормативната уредба и регламентацията на процесите трябва да бъдат направени?

Старият закон за паметниците на културата беше много по-подробен и доста по-либерален. Имаше един период, когато се намаляваха данъците на инвеститорите в реставрация на сгради-паметници на културата с направените разходи.

- Това е едно от предложенията на директора на института за паметниците на културата арх. Кандулкова. Какви други облекчения според Вас трябва да се въведат за инвеститорите?

Стимули за инвеститорите трябва да има, но не е необходимо за това да се харчат пари. Службите биха могли да подпомагат с методически указания, с простота на изискванията. Биха могли да се напишат основните изисквания за всеки тип паметник, а оттам насетне - за всеки конкретен случай да се търсят решения в интерес на опазването на сградата. Трябва да се допуска по един разумен и приличен начин осъвременяване на сградата, така че тя също да “живее”.

В Италия например съм виждал супер модерни дизайнерски решения като част от интериора на антични и средновековни сгради. Това явно не дразни техните служби за опазване на наследството, но се следи как се прави това нещо. Прави се с усет, с майсторство, с коректност към паметника, в пълна хармония с околното пространство.

- В такъв случай, ако не по общини, то поне наличието на експерти в областните центрове би ли улеснило работата по възстановяването на паметниците на културата?

Ще кажа само, че във Великобритания тази дейност не е държавна, а частна. “Приватизирана” е по времето на Маргарет Тачър. Една частна организация – Heritage Trust, стана собственик на всички паметници на културата, които са били държавни, и ги менижира: реставрира ги, дава ги под наем, събира такси от туристите и т. н. Там принципът е, че ако държавата даде 1 лира за опазването на сградите, те събират още 39 лири с начина на управление на това наследство.

- Такъв модел би ли проработил у нас?

Щом там работи – защо да не проработи и тук? Доколкото знам в Златоград има подобна система. Един местен предприемач е реставрирал цял квартал и има много добри отзиви.

Нещо подобно се готвеше за Стария Пловдив. Сега Старият Пловдив е в плачевно състояние. Случаят е по-специфичен, защото самата община притежава около 30 сгради или повече. Ако тя си ги поддържа добре – и другите собственици ще го правят. Къщи в Стария Пловдив даже падат и никой няма да ги възстанови, защото няма как да се интервенира върху чужда собственост.

- Какво е отношението на инвеститорите към влагането на средства в подобни обекти по Ваши наблюдения?

Има ги двете крайности. Има инвеститори, които искат по всякакъв начин да заобиколят законодателството и да направят това, което те желаят, като се мъчат с всякакви средства и дейности да стигат до бързо позволение на техните инвестиционни интереси и намерения. Някои от тях даже се опитват да навредят непоправимо на сградите, подпалват ги, разрушават ги. При такива случаи почти нищо не може да се направи, ако няма документация, а за повечето сгради документи няма.

Изготвянето на документацията не е нужно да се прави от специални служби и да отнема средства. Преди години се организираха студентите по архитектура и през лятната им ваканция групи по 10 – 15 човека отиваха в някое запазено старо селище. Там, под ръководството на един преподавател и един специалист от института за паметниците на културата, студентите заснемаха всички сгради и после ги изчертаваха в най-големи подробности. Този архив след това се предаваше на института. По този начин и студентите се запознават с наследството така, както трябва. Сега нашите студенти си плащат, за да ходят в чужбина на подобни ваканции.

Да се върна на инвеститорите. На другия полюс са тези, които искат да направят нещо по всички правила. Инвеститорът в хана “Хаджи Николи” във Велико Търново е такъв пример. Той иска да взема и други сгради. Такива хора трябва да стават известни и проектите им да се популяризират и да се дават като добър пример.

В момента има около 30 одобрени проекта за повишаване на туристическия потенциал на подобни обекти – туристически атракции. Това са сериозни проекти, макар и някои от тях да са малко абстрактни, така да се каже. Това е сериозна бизнес ниша, от която може да се спечели.

- Говорим за проекти по програма “Регионално развитие”, проекти на общини за реставрация и опазване на културното наследство?

Да, проектите са 30 – 40. Отделно по тази програма има 25 обекта, за които Министерството на културата е директен бенефициент. Единственият реализиран обект засега е джамията в Стара Загора, която стана музей на религиите. Там предстои да се реализира още един проект, свързан с цялостната територия на мястото около историческия музей.

- Някои терени, върху които има открити археологически находки и старини, са реституирани на собствениците и те нехаят. Има регистрирани не малко случаи, в които при строителството на инфраструктурни обекти и други сгради са унищожени ценни находки. Как трябва да се подходи за окончателното ликвидиране на тези проблеми според Вас?

Има достатъчно информация в Археологическия институт на БАН, мисля, че има и действаща археологическа карта на България. Задължително е всички такива проекти да се съгласуват и да се работи съвместно с археолози. Те дават инструкции към изпълнителите на обекта и се предприемат съответните мерки.

Има възможност такива археологически обекти да се преместват, да се експонират и т. н. При разрушаване на такива обекти трябва да се налагат глоби и санкции, които да отиват за опазване на наследството.