К. Пеев: До 10% от сградите-паметници на културата в София са в добро състояние

- Има достатъчно примери на сложни казуси със занемарени сгради-паметници на културата, заради спорове между собствениците. Какъв подход би бил най-подходящ за разрешаването на подобни въпроси?

Тежък и изключително сложен въпрос. Има някакви опити да се вкара в закона да бъдат обезщетявани и компенсирани собственици на такива сгради, но засега такава мярка не действа.

Такива сгради в Германия, например, се продават евтино. Ако в съответния район кв. м струва 700 евро, такава сграда се продава на 500 евро. Условието е да се вложат 2 млн. евро за реставрация и всеки, който иска, може да я купи, но да спази закона. 

- Експонирането на археологически старини е едно от решенията при строителството „над тях“, както е изграден хотел „Арена ди Сердика“ в София, например. Какво струва едно такова решение на инвеститора и в какъв диапазон може да оскъпи проекта му?

Зависи какво ще се строи. Един такъв разход може да бъде незначителен в сравнение с разходите за целия строеж, но пък се повишава значително имиджа и на сградата, и на собственика. Загубите на инвеститора се изразяват в пространствата, които губи. При положение обаче, че те се превръщат в основен фокус и атракция на интериора – от това той може само да спечели. Съвременните технологии позволяват археологическите открития да се запазят и специално при строителството на метрото в София това се направи.

Първоначалният проект на метрото беше да се копае по открит способ, археологията да се демонтира, да се предаде на депо, а след това да се построи специален етаж, където тя да се върне. Тази идея не беше лоша, даже може би строителството щеше да стане по-бързо и щеше да позволи да се направят и подземни паркинги. По ред обстоятелства проектът беше променен и станцията се изкопа по тунелен способ. Това според мен доста оскъпи строежа, но може пък да е за добро на участъка от археологията, който се запази на място.

От това място бяха преместени седем-осем археологически обекта. Има почти цели сгради, които бяха разделени на части и бяха изнесени. Една от тях стои демонтирана пред ЦУМ, а друга успях да възстановя и е в един парк в Горубляне.

- Кои са най-интересните обекти, върху които сте работили досега?

В практиката ми тези обекти са много. Работил съм по хотел “Арена ди Сердика” в София, както и върху Западната порта. Правил съм различни проекти за Западната порта, но досега нищо не е изпълнено.

Работил съм и върху археологията под Булбанк. Там има една средновековна черква със стенописи, като част от тях са изнесени на депо в музея за история на София. Когато италианците купиха банката, много се надявах, че нещо ще се направи с откритията. Предлагахме да се направи музей или клуб, самата черква също може да се ползва като пространство, а защо не и за религиозни функции. Преди десетина години от банката решиха да сложат решетка там, която пречи и не може да се види нищо. Можеше спокойно да се сложи едно стъкло със защита.

Това, което в момента се разкрива в центъра на София, също е много интересно, работил съм по него и се интересувам какво се случва.

Имах и един частен клиент, който е собственик на Понеделник пазара в Пловдив. Той искаше да строи хотел върху терена, където има богати находки. Беше направено прецизно археологическо проучване, но повече в терена така и не беше вложено и откритията се рушат.