Арх. Константин Пеев завършва архитектура във Висшия институт за архитектура и строителство (днес УАСГ) в София през 1984 г. През 1986-87 г. специализира „Архитектурно-градоустройствени проблеми при обновяване на центровете на градовете”, а в периода от 1986 до 1994 г. прави специализации в Унгария, Чехия, Германия, Израел и Франция. През 1984 г. започва професионалната си кариера като проектант в Националния институт за паметници на културата, където от 1990 г. е научен сътрудник и от 1991 г.- ръководител на ателие “Сердика”. От 1995 г. досега е Мениджър и Главен проектант на ЕКСА Груп.
С арх. Пеев разговаряме за паметниците на културата, инвестициите в реставрация, проблемите на инвеститорите и нормативната рамка, която регулира работата на специалистите.
- Арх. Пеев, Вие сте един от немногото специалисти в страната, които се занимават с възстановяване на стари сгради. Какво Ви мотивира да се посветите на тази работа?
Специалистите, които се интересуват от тази област, всъщност никак не са малко. В цялата страна има хора, които се интересуват от работа по обекти на културното наследство. Културното наследство обаче не се състои само от сгради. Има много места, наситени с останки, руини, археологии от светилища, градища и т. н. Заради текущата бизнес ситуация в държавата всяко населено място трябва да търси някакви атракции и да привлича туристи. Затова такива места все повече придобиват важност в насоката на работа на общини и инвеститори.
Не мога да кажа обаче, че всички колеги се справят добре с работата си по обекти на културното наследство. Много от тях подценяват работата и тъй като не са запознати с материята, първо – трудно завършват проектите, а след това още по-трудно ги съгласуват.
Причината аз да се занимавам с това е по-скоро стечение на обстоятелствата на моя живот. Когато завърших висшето си образование, имаше разпределение и попаднах в института за паметниците на културата. Работих 10 години в дирекцията за София.
В София има над 1 700 сгради-паметници на културата. Освен това централната част на София е обявена за археологически и исторически резерват, заради което трябва да се спазват някои ограничения при интервенции в тази част на града. Това е особено актуално в последните години, откакто се строи метрото в централната градска част.
Желанието ми да се занимавам с такъв вид обекти все повече се увеличава. На пръв поглед изглежда, че няма голяма свобода на творчеството, но това не е съвсем така. Работата е много интересна, особено когато се случи да се правят нови постройки върху останки или да се имплантират нови върху стари сгради. В практиката си имам поне 60 – 70 такива проекта.
- Казахте, че сградите-паметници на културата в София са над 1 700. Колко от тях са в добро състояние? Дирекцията “Национален строителен контрол” е прехвърлила отговорността за тях на общината, но общинските власти се оплакват от недостатъчен капацитет.
От тези 1 700 сгради не повече от 10% са в прилично състояние. От тях пък не повече от 5% са реставрирани както трябва. Даже и обществени сгради – на ведомства, на общински администрации, също не са в цветущо състояние.
От една страна, неяснотата в нормативната уредба води до тежкото състояние на сградите. От другата страна обаче е отношението на самите хора. Те не виждат смисъл да си поддържат сградите, някои от тях нямат и средства. Но ако се разходите по бул. “Христо Ботев”, ще видите в тези стари и неугледни сгради големи и лъскави магазини. Разговарял съм и със собственици, които вземат солидни наеми. Въпреки тези приходи, проявява се манталитетът на българина, а той не е да се съхранява и опазва.
Според мен в България трябва да се изработят механизми – финансови и морални, с които хората да бъдат поощрявани, както стана с къщата на Яблански. Политиката по опазването на сградите-паметници на културата у нас много малко се съобразява с тези, които трябва да ги опазват. Надявам се, че обществеността по свой начин ще поеме инициативата да опазва наследството, но ще трябва пак да се изменя и нормативната база, която в последните години се промени не за добро.
Пагубна за сградите-паметници на културата е и занемарената поддръжка. Когато не даваме своевременно средствата за поддръжка, увеличаваме бъдещите си разходи десетократно.


Какво време ни очаква в неделя?
Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
"Toха" взе приз за цялостно представяне на кулинарния фес за Никулден във Варна (СНИМКИ)
Спипаха двама гастрольори, тарашили жилища и автомобили във Варна
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Румен Петков: Омразата тръгва от парламента
Желязков: Българските евромонети ще са законно платежно средство от 1 януари
„Арда“ надви „Локомотив“ на „Лаута”
Астън Вила прекъсна серията на Арсенал с гол в края
Покровск: Градът, който промени войната в Украйна