Пазарът на държавни облигации подсказва на Уорш, че лихвите трябва да бъдат по-високи

Пазарът на американски държавни облигации на стойност 31 трлн. долара изпраща недвусмислено послание към новия председател на Федералния резерв Кевин Уорш: лихвените проценти не са достатъчно високи.

Доходността по чувствителните към паричната политика двугодишни американски облигации достигна най-високото си ниво за повече от година, след като серия икономически данни накара трейдърите да заложат на поне едно увеличение на лихвите с четвърт процентен пункт още през октомври. При около 4,15% доходността по двугодишните облигации е значително над текущия лихвен диапазон на централната банка от 3,5% до 3,75% - разминаване, започнало през март, пише Bloomberg.

Тази тенденция се засили още повече миналата седмица, след като последните данни за ръста на заетостта надминаха всички прогнози. Това укрепи убеждението, че лихвите трябва да се повишат, за да се овладее инфлационният натиск и да се намали рискът бумът, подхранван от изкуствения интелект (AI), да накара икономиката да прегрее. Очакваните по-късно тази седмица данни за потребителските и производствените цени през май вероятно ще дадат допълнително потвърждение на тази теза.

„Покажете ми къде лихвите действително ограничават икономиката“, казва Джак Макинтайър, портфолио мениджър в Brandywine Global Investment Management. „Доходността по държавните облигации ще остане с възходящ уклон, докато нещо не се счупи“, добавя той.

Покачването на доходността в САЩ обхвана цялата крива на държавните облигации, създавайки напрегната ситуация за членовете на Федералния резерв и Кевин Уорш, който следващата седмица ще проведе първото си заседание начело на паричния орган.

След като защитаваше тезата за намаляване на лихвите с аргумента, че паричната политика е достатъчно рестриктивна, Уорш сега е изправен пред облигационен пазар, който все повече се опасява, че Фед изостава от събитията. Част от централните банкери също са обезпокоени от инфлацията и не изключват бъдещи увеличения на разходите по заемите.

Макинтайър от Brandywine посочва, че компанията му продължава да поддържа по-ниска експозиция към лихвен риск в САЩ и не вижда особено привлекателна стойност в облигациите предвид устойчивостта на икономиката. Други анализатори смятат, че икономиката е изложена на риск от прегряване.

„За първи път от известно време насам разглеждаме сценарий, при който американската икономика реално започва да прегрява“, казва Анджей Скиба, ръководител на отдела за американски облигации в RBC Global Asset Management, посочвайки като опасение рязкото увеличение на разходите за изкуствен интелект в и без това силна икономика.

Скиба уточнява, че това не е основният му сценарий и че поддържа лихвената си експозиция близка до бенчмарковете, докато изчаква да види дали Уорш ще се окаже по-скоро „гълъб“ или „ястреб“* по отношение на паричната политика.

Разминаването между краткосрочната доходност в САЩ и основните лихви напомня на периода от края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато пазарът изпревари политиката на Фед, а централната банка впоследствие извърши поредица агресивни повишения на лихвите, за да овладее инфлацията.

Това насочва вниманието и към дългосрочната оценка на Фед за т.нар. „неутрална лихва“ - теоретичното равнище на разходите по заемите, което нито стимулира, нито забавя икономическия растеж - и дали тя не трябва да бъде ревизирана в посока нагоре.

Променящи се предположения

През март прогнозата на Фед за дългосрочната лихва, разглеждана като ориентир за неутралната лихва, беше 3,1%. Това подкрепяше склонността на централните банкери към по-ниски лихви. Но някои наблюдатели на пазара смятат, че реалното равнище е по-високо, както показва непрекъснатият инвестиционен бум около развитието на AI инфраструктурата. Затова може да се наложи по-агресивна политика.

„Дебатът вече се измества към въпроса дали трудовият пазар ускорява растежа и дали паричната политика изобщо е рестриктивна“, пишат анализаторите на Barclays Plc. „Ако не е, тогава предположението за неутралната лихва също трябва да се измести нагоре. Подобно преоценяване ще засегне цялата крива на доходността“, добавят те.

„Къде точно Уорш вижда неутралната лихва е напълно основателен и важен въпрос“, смята Кевин Фланаган, ръководител на инвестиционната стратегия в WisdomTree. Предшественикът на Уорш – Джером Пауъл - „се колебаеше дали 3,5% може да се смята за неутрално равнище“, така че „е справедливо да се каже, че политиката може би вече е неутрална и вече не е рестриктивна“.

До известна степен по-високата доходност по държавните облигации сама по себе си затяга финансовите условия, като доходност от около 4,5% по 10-годишните облигации увеличава цената на ипотеките и корпоративното финансиране. Според Bloomberg Economics скорошното покачване на доходността е еквивалентно на около 75 базисни пункта увеличение на лихвите от Фед.

Това може да подкрепи решение на паричния орган да не променя лихвите.

В сряда публикуването на данните за индекса на потребителските цени (CPI) за май може да промени очакванията за лихвите и политиката на Фед, тъй като трейдърите ще следят доколко поскъпването на петрола заради войната на САЩ и Израел в Иран влияе върху инфлацията. По-слаби от очакваното данни могат донякъде да успокоят опасенията. Но при положение че инфлацията остава над целта на Фед, това едва ли ще промени цялостната картина.

„Ако CPI не покаже ясно ускоряване на инфлацията, има граници докъде може да стигне разпродажбата и дори може да се появи кратък облекчаващ подем на пазара“, казва Фланаган. „Но основното послание на пазара на държавни облигации е, че доходност около 4% вече трябва да се приема като новото нормално равнище по цялата крива“, добавя той.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.