Инж. Христо Димитров, е съсобственик и управител на Планекс Холдинг. Той има диплома по „Промишлено и гражданско строителство – конструкции“ от Висшето военно-строително училище в София. Между 1982 и 1992 г. той работи в системата на Строителни войски. От 1993 г. е съдружник в Планекс ООД.
С него говорим за настоящата ситуация в строителния сектор у нас, какво се промени, какви са новите тенденции и интерес на купувачите, и какво да очакваме на пазара за в бъдеще.
- Каква е настоящата ситуация на пазара на имоти у нас в неговата четвърта година на криза? Какви са основните поуки?
Моите наблюдения от позицията ми на управител на строителна компания - изпълнител на проекти, свързани с жилищно строителство, са че пазарът на жилищни имоти значително намали своите обеми в сравнение с предишните години. Също така и клиентите са по-взискателни към характеристиките на жилището, което закупуват, към прилежащата инфраструктура – паркоместа, детски градини, училища, пътни връзки, не на последно място добра околна среда, близки зелени площи и паркове.
Решението да се закупи един имот е по-комплексно и не зависи само от качественото изпълнение. Подобна е ситуацията при имотите с търговско и администртивно предназначение. Кризата промени клиентските нагласи и мотивите за закупуване на имот, което се отрази и на инвестиционите намерения в този сектор. Хубаво е, че инвеститорите се ангажират вече с цялостни проекти, които обхващат и обслужващите зони около сградите, и вече не се строи „на парче“. Това създава стилен и обмислен облик на нашите градове.
В същото време строителните фирми разбраха, че изпълнението трябва да бъде задължително коректно в ценово отношение и съпроводено от строг контрол на качеството и използване на добри и изпитани материали и технологии. Това остави на пазара сериозните фирми - положително следствие от кризата, както неведнъж съм споменавал.
Обаче се запазиха и по-високите цените на качествените имоти, а не се намалиха съгласно прогнозите.
- Какви са прогнозите ви за останалата част от 2012 г. - по отношение на цени, активност, доверие и т. н.?
Трудно е да се правят прогнози при тези икономически условия – влиянието на пазара се преплита с промени в нормативите. Затова и цените, които строителните фирми предлагат по търговете, са в голям диапазон. Важно е да има разбиране, че качественото строителство има долен праг и да не се спекулира със стремежа да бъде спечелена дадена поръчка.
А дали една фирма е активна на пазара и е спечелила доверието на своите клиенти и възложители зависи изцяло от качеството на нейния продукт и хората, които го създават. Затова и нашият стремеж е да задържаме добрите си специалисти и ежедневно да ги печелим за каузата на професията строител.
Стабилността, доверието, опитът и коректните отношения винаги са били печеливша карта в строителния бизнес.
- Забелязвате ли някакви нови тенденции, които се установяват – зелено, устойчиво строителство, сертифициране?
Надявам се, че тези практики (отдавна наложени в другите европейски страни) са вече не тенденция, а устойчив стремеж на инвеститорите, подкрепен от разбирането за ползите за обществото, околната среда и бъдещите разходи, свързани с дадения проект. Определено има интерес към сгради с подобрени топлоизолационни характеристики, с нисък разход на енергия, с изградени инсталации, които осигуряват здравословни параметри на микроклимата за посетителите.
Получаването на определен сертификат, гарантиращ постигането на тези параметри е следствие от желанието на инвеститора сградата да отговаря на тези изисквания и оценка на труда на много специалисти: проектанти, строители, консултанти.
- Доколко те са пазарно обосновани? Има ли интерес и готовност от страна на инвеститори/купувачи да плащат разликата?
Несъмнено изграждането на проект, отговарящ на по-специфични от стандартните условия е по-скъпо. Но във времето тези инвестиции се изплащат. Инвеститори, които имат дългосрочна визия, са убедени от ползите на „зеленото“ и устойчиво строителство и осъзнават пазарните предимства на подобни проекти.
Оценява се и имиджовата позиция на подобна сграда – тя бива предпочитана поради характеристиките си от клиенти, наематели, инвеститори. Необходимо е да се засили и ролята на държавата – ако има политика, която да подкрепя този вид строителство и технологии в рамките на една обща държавна стратегия, свързана със зеленото и устойчиво строителство, съм убеден че интересът ще расте.
- Има ли данни с колко „зеленото“ строителство оскъпява процеса и до какви спестявания води?
Разходите, свързани със строителството се увеличават с около 10 до 20%. А относно поддръжката и експлоатацията - за момента не съм попадал на подобни статистики в България, има данни от Германия и Австрия, където този тип сгради са разпространени. Там цифрите за икономиите са около 20% до 30%, като допълнително трябва да се отчита и благоприятното влияние върху околната среда, икономиите от инфрструктурни връзки и от други по-общи разходи.


Треньорът на България: В живота има по-стойностни неща от една загуба или победа
Седмичен хороскоп 28 септември - 4 октомври 2026
Нов крах за националите по футбол! Загубиха за първи път в историята си от Люксембург
Трима са пострадалите при катастрофата на автобус във Варна
Хандбалният Спартак започна сезона с победа над шампиона
Когато магазинът още не знае какво му трябва, AI може да го предвиди
Фабрики за фалшиви цигари наводняват Европа
Ниското ниво на Рейн принуждава индустрията да се адаптира
Bentley представи първия си електромобил - луксозен SUV с мериносова вълна
Лула забранява онлайн хазарта на фона на рекордни дългове в Бразилия
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Всъдеходите с най-скъпи разходи за ремонт
Защо малкият пробег на автомобила може да бъде капан
Абсурдите на пазара в Иран и държавната автомобилна лотария
Ердоган: Принципът "силният над слабия" влияе все повече върху международните отношения
9 модни находки, които ви състаряват – ето с какво да ги замените
Пълнолуние в Овен – как ще се отрази на всяка зодия
Какво стои зад необичайната смърт на стотици малки китове в Патагония?