В. Щраков: Вече почти няма български производители на строителни материали

- Какво отражение върху пазара очаквате да окаже новото законодателство за задължително рециклиране и повторно влагане на строителни материали и отпадъци?

В дългосрочен план това трябва да се случи, но как и откъде производителите ще намерят средства да се приведат според новите изисквания – това все още не е ясно на никого. Да, това ще повлияе добре на околната среда, но цените на квотите за въглеродния двуокис, които получаваха местните производители, се сринаха многократно, което обезсмисля чисто финансово изграждането на филтри, пречиствателни инсталации и други съоръжения.

Още повече, че от средата на тази година влизат нови норми за предлагането на строителни материали в целия Европейски съюз и отпадат старите изисквания. Идеята е всички по веригата да носят отговорност за качеството на предлаганите материали, но на нас ще ни е трудно да догоним водещите европейски производители.

- След като инфраструктурното строителство така и не успя да издърпа напред строителния сектор, както се очакваше, как смятате, че ще се отрази на сектора и на пазара на строителни материали по-високата активност в сферата на енергийната ефективност и „зеленото“ строителство?

Инфраструктурното строителство не можа да изтегли сектора, защото е тясно специализирано, а и фирмите, които печелят търговете, са малко. Условията за кандидатстване за търговете освен това в много случаи са подготвени за определени фирми, а и много от строителите, които свършиха реалната работа, са втори, трети или четвърти подизпълнител и парите изобщо не стигнаха до тях. Тези фирми на практика ще фалират, защото е прекъсната веригата на финансирането. Помните, че имаше и протести заради магистрала „Тракия“.

Относно енергийната ефективност – нужни са законодателни промени, защото това, което се вижда по сградите, обновяването на парче, го няма никъде по света. Преди време един чужденец ме питаше дали в сградите наоколо не живеят социално слаби, а аз му обясних, че това е „Лозенец“ - един от най-престижните квартали на София. На практика подобно обновяване излиза по-скъпо и накрая няма необходимият ефект. Освен това направената единична топлоизолация е трудно да се впише в евентуалната обща топлоизолация на цялата сграда.

Друг проблем е, че се влага много нискокачествен стиропор. Много хора пък за да икономисат мъничко пари, влошават наполовина качеството на топлоизолацията. Но това е оправдано с кризата, защото хората трудно покриват належащи нужди. Подобряването на енергийната ефективност без държавно финансиране няма да се случи.

- Как очаквате да се движи пазарът в краткосрочен и средносрочен план предвид икономическата ситуация и предстоящите избори?

Тази година не очаквам нищо добро да се случи на пазара на строителни материали. Няма причина да бъде обратното. Зимата беше изключително тежка от финансова гледна точка, въпреки че откъм климатични условия не беше чак толкова лоша. Хората, които се отопляват на твърдо гориво, не купуваха въглища за целия отоплителен сезон, а по няколко чувала през няколко седмици. Надявам се, че в близките няколко години нещо ще се промени.