В. Гюров: Липсват ясно разписани стратегии за развитие на големите градове

За устойчивото градско развитие, тенденциите по света и реалността в България разговаряме с арх. Валери Гюров.

Валери Гюров е завършил архитектура в Щутгарт, Германия. Работил е в няколко проектантски бюра по време на следването. Съосновател на сдружение "Трансформатори" от 2009 г., управител на компанията за устойчив градски дизайн "Урбаник".

За устойчивата градска среда в България се заговори от сравнително скоро. Как се разбира понятието в България и как – по света?

Дефиницията на понятието устойчива градска среда зависи пряко от развитието на даден град и общността, която го обитава. Разликите между отделни части на Европа и останалите континенти са наистина значителни. Устойчива градска среда се постига само с целево интегрирано планиране за години напред, което отчита всички фактори – социални, икономически, демографски и др.

Приоритет на повечето развити градове в Европа е да предлагат множество варианти при избора на транспорт например – от системи за споделяне на велосипеди и автомобили, през интегриран градски транспорт с бързи и удобни връзки между различните видове, до локални иновативни решения за преизползване на изоставени инженерни съоръжения, като мостове и тунели, и тяхното връщане към градската среда.

Устойчивост трябва да се търси във всички направления: връзката месторабота – местоживеене, качеството на въздуха и водата в градовете, социалното развитие и интеграцията, зелената система на всеки един град, градската регенерация и отношението към западащи или изоставени зони, третирането на отпадъците, консумацията на енергия и т.н.

В България много от тези неща тепърва навлизат или ще навлизат, а един от примерите е UBER. Препоръчително е всеки кмет на по-голям град да изгради екип от качествени експерти, които да положат здрави основи за бъдещето развитие, защото процесът на градското развитие е много динамичен и сложен.

Кое е устойчиво и кое – не?

Устойчиво е да мислиш 20-30-50 години напред в бъдещето и да се стремиш да направиш най-доброто към днешна дата в опит да създадеш максимално добри условия за живот и работа в един град. В момента над 50% от човечеството живее в градове, тенденцията е до 2050 година този процент да нарасне до 70% при не малко увеличение на световното население. Това е огромно предизвикателство пред всеки един град.

Не е устойчиво да си затваряш очите за проблемите и да се преструваш, че всичко е наред, повтаряйки остарели методи и модели, които отдавна са спрели да работят.

Кои са добрите примери при планирането и реализирането на устойчива градска среда в България?

Добрите примери в България не липсват. Видимо е, че Бургас например се развива в положителна посока, поне погледнато отвън. Градската среда се поддрържа и развива методично. Пловдив също дава добри сигнали с провежданите открити архитектурни конкурси и реализации в града. В Габрово например развиват своята ГИС система многопластово и я използват доста иновативно за решаването на градски проблеми, пълнейки този цифров регистър с данни, които са от полза за множество граждани и бизнеса.

Това, което все още липсва, са ясно разписаните стратегии за градско развитие на големите ни градове. Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие са усилие в тази посока. Всеки град трябва да набележи свои цели и имидж, които да бъдат водещи във всички процеси на планиране, изпълнение и управление.

Кои са лошите примери?

Лош пример е да строиш инфраструктура на парче без да има ясна стратегия за транспорта и неговото развитие в близките 20 години. Такъв е примерът със София, за съжаление. Тук се строят градски магистрали, тунели и кръстовища на няколко нива в опит да се отпуши трафика, като се дава абсолютен приоритет на автомобилния транспорт, вместо да се търси интегрирано решение и негови алтернативи.