Икономисти съветват властите в САЩ да не се намесват на жилищния пазар

Предложението на президента на САЩ Барак Обама да се разшири достъпът до ипотечно рефинансиране отново възпламени дебата за правилната роля на правителството при подпомагането на жилищния пазар, пише CNBC. Някои икономисти твърдят, че най-добрият начин да се предизвика възстановяване е да се прекрати всякаква намеса и нещата да се оставят да следват естествения си ход, което би позволило нормализиране на цените.

Новата инициатива, спомената накратко от Обама в речта му за заетостта миналата седмица, цели да помогне на собствениците на жилища да рефинансират ипотечните си кредити при по-ниски лихви, с надежда това да стимулира потребителските разходи и да засили икономическия растеж.

Според Антъни Сандърс, професор по финанси в сферата на недвижимите имоти в Университета Джордж Мейсън, новата програма чисто и просто разширява съществуващата програма за достъпно жилищно рефинансиране, която помогна само на малък брой собственици. Той твърди, че тя едва ли ще има кой знае какъв стимулиращ ефект върху икономиката.

"В най-добрия случай планът ще генерира 90 млрд. долара под формата на допълнителен доход за кредитополучателите. Това обаче е едва една десета от 1% от личните потребителски разходи", заяви той пред CNBC.

"Домакинствата биха се зарадвали да разполагат с по 150-300 долара повече на месец, но те ще отидат за пенсионните фондове и други, инвестирали в ценни книжа на агенцииите (държавните компании за ипотечно кредитиране Fannie, Freddie и Федералната жилищна агенция)."

В неотдавнашен доклад бюджетният офис на Конгреса на САЩ също изрази скептицизъм относно евентуалните ползи от широкомащабна програма за ипотечно рефинансиране. "Тъй като очакваните ползи и загуби са малки в сравнение с размера на жилищния пазар, ипотечния пазар и икономиката като цяло, ефектът върху тези пазари и икономиката също ще е малък", заключи документът.

Някои експерти твърдят, че усилията на правителството да помогне на затруднените собственици на жилища ще влошат трудовата мобилност, която също пострада от проблемите с жилищата.

Стейн фон Нювербург, асоцииран професор по финанси в Бизнес школата Стърн към Университета в Ню Йорк обаче твърди, че трудовата мобилност не е голям проблем. "Всички райони в САЩ са засегнати, никъде няма работни места в изобилие".

Неотдавнашно изследване на Федералния резерв на Чикаго също не откри доказателства, че нежеланието на хората да продават домовете си на пазарите със спад, за да се преместят заради нова работа, е допринесло за високата безработица.

Според Фон Нювербург вместо това опитите на правителството да засили жилищния пазар протакат неизбежното, като изкуствено поддържат цените на жилищата високи, докато именно ниски цени са необходими, за да настъпи оживление.

Според Сандърс цените биха могли да паднат с още 10%, ако правителството прекрати разнообразните си опити, включително мораториума върху възбраните и съдебните дела срещу банките, които още повече разстройват пазара.

"Продължаващата намеса от страна на държавата ще доведе до нестабилност на цените, тъй като купувачите ще се опитват да отгатнат каква ще е следващата промяна в политиката", твърди Сандърс.

Дийн Бейкър, един от директорите на Центъра за икономически и политически изследвания, също е на мнение, ще трябва да се позволи на цените на жилищата да паднат, както и че изкуственото им поддържане би създало други проблеми за собствениците. "В краткосрочен план картината ще бъде смесена", казва Бейкър. "Когато хората губят имотно състояние, те съкращават потреблението си. Ние обаче не искаме хората да купуват надценени жилища, или пък да теглят заеми срещу стойност, която впоследствие ще изчезне".

Селия Чен, анализатор от Moody's Analytics, не е съгласна и твърди, че държавата играе важна роля. Тя предупреждава, че ако цените на жилищата паднат твърде бързо, това би могло да върне икономиката към рецесия.

"Жилищният пазар се нуждае от политика", казва Чен. "Жилищният сектор рискува да се завърне към порочния кръг, на който бяхме свидетели в разгара на последната рецесия. Този цикъл бе преустановен от безпрецедентната финансова намеса от страна на държавата".