Все повече американци помагат на децата си да станат собственици на жилище

Една от пет двойки от поколението на бейби-бумърите вече е дала поне на едно от децата си средства, за да си купи жилище, показват резултатите от проучване на компаниите Better Homes и Gardens Real Estate. Помощта е дошла или под формата на директна покупка, или чрез покриване на първоначалната вноск/гаранция по ипотеката.

Над две трети (68%) от участниците в анкетата посочват, че очакват да осигурят финансова подкрепа на децата или внуците си в бъдеще, за да им помогнат да станат собственици на дом.

Много агенти на недвижими имоти в САЩ вече наблюдават как тази тенденция набира скорост след срива на жилищния пазар. "Родителите искат да видят децата си в стабилна житейска ситуация", обяснява Чая Мастърс, агент на Coldwell Banker Residential в Лос Анджелис. "Освен това цените на имотите паднаха толкова много. Защо да не помогнеш на децата при тези ниски цени?", допълва тя.

В момента цената на едно стандартно жилище в САЩ е на нивата от 2003 г. На някои пазари, като например Финикс, Орландо и Лас Вегас, цените не са били толкова изгодни от края на 90-те години на миналия век. В същото време лихвите по ипотеките са рекордно ниски, което прави купуването на жилище още по-достъпна инвестиция.

Защо децата се нуждаят от помощ?

Някои от децата имат добра работа и достатъчно високи доходи, за да си позволят да си купят жилище сами, с изключение на едно нещо: твърде малко пари в брой. В момента обаче кешът е цар. Купувачите в брой могат да сключат най-добрите сделки. Дори и стандартните продавачи предпочитат да получат парите си в брой.

Освен това за добри условия по ипотеката обикновено се изисква 20% първоначална вноска. При средна цена на жилище в момента от около 160 000 долара това прави 32 000 долара. Много от младите американци просто нямат такива спестявания.

Много млади хора срещат и проблеми с одобряването от страна на банките заради източника на техните доходи. Те печелят от работа на свободна практика или пък на непълен работен ден, но това се смята за твърде несигурно за кредиторите, които предпочитат стабилна заплата от работодател.

Когато решат да помогнат на децата си обаче родителите трябва да имат реална представа какво и колко могат да предоставят, посочва Тед Бек, главен изпълнителен директор на неправителствения Национален фонд за финансово образование.

Също толкова важно е да се определи точно какво може да си позволи детето, след като мама и татко му помогнат да поеме по пътя на собствеността на жилище. Родителите могат да помогнат с първоначалната вноска или да станат гаранти по заема, но въпросът е в това дали децата им ще могат да си позволят месечните вноски, допълва Бек.

Според него трябва да се следва изпитаното правило, че разходите за жилище не бива да надвишават 28% от брутния доход. Когато се вземат предвид и другите дългове, общата сума за вноски към кредитори не бива да надвишава 36% от доходите, допълва той.

Освен това не бива да се забравят и допълнителните разходи, които новите собственици на жилища следва да очакват. Рано или късно ще се наложи даването на солидни суми за ремонти.