Споровете за обжалването на решенията за териториално планиране се изострят

Обжалването на градоустройствените планове и строителните разрешителни се оказа ябълката на раздора между гражданите, неправителствения сектор, инвеститорите и законодателната и изпълнителната власт.

Законодателите, общините, съсловните организации в сектора на строителството и представителните работодателски организации се обявиха против да се разшири кръгът от заинтересовани лица, които да могат да атакуват в съдилищата решенията за териториално и градско планиране.

По време на обществена дискусия на промени в строителното законодателство, касаещи строителството в защитени зони, те се обединиха около мнението, че граждани и неправителствени организации може да злоупотребят с правото за обжалване и да спънат важни за общините актове и инвестиционни планове заради частни интереси.

Това обаче противоречи на европейското общностно законодателство, част от което е и Орхуската конвенция. Тя регламентира правото на гражданите и на неправителствения сектор на достъп до информация и правосъдие при вземането на решения за териториалното планиране.

Предложенията за законодателни промени

Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ресорното й ведомство предлага пълна забрана на строителството в определената в Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) зона „А”, която отстои на 100 м от морето, както и забрана на строителството върху дюни, без значение дали попадат в тази 100-метрова зона или в следващата зона „Б”, която обхваща 2 км зад зона „А”.

Павлова подчерта, че се предлага да се забрани промяната на предназначението на земеделски земи и територии от горския фонд, върху които има дюни, за да се предотврати тяхното застрояване. Предлага се също така да се забрани и строителството върху урбанизирани територии, ако върху тях има дюни.

Министърът посочи, че до края на месеца трябва да бъдат готови кадастралните карти за Черноморското крайбрежие. На тази база ще може да се актуализират актовете за държавна собственост на всички плажове, които не са коригирани от 90-те години, а екоминистерството ще може да нанесе всички дюни.

Що се отнася до обжалването на градоустройствени планове, Павлова посочи, че гражданите и неправителствения сектор и сега имат тази възможност, по линия на екологичното законодателство.

Дадена е възможност да се атакува в съда процедурата по екологичните оценки, тъй като градоустройствени планове принципно не могат да влязат в сила без действаща екооценка. Ако обаче съдът постанови, че тези оценки са законосъобразни, последващо обжалване на подробни или общи устройствени планове би представлявало двоен съдебен контрол, тъй като на практика се атакува едно и също нещо, коментира Павлова.

Подобна позиция изказаха и председателите на Съюза на архитектите и на Камарата на строителите в България Георги Бакалов и Светослав Глосов.

Главният архитект на София Петър Диков и депутатът от левицата Димчо Михалевски предложиха да се регламентира с наредба ясна процедура, по която да се провеждат обществени обсъждания на всички решения за териториално планиране, както и да се създадат достъпни регистри на всички градоустройствени планове и на съпътстващата документация, включително докладите за екооценките.

Петър Диков поиска също така да се създадат нови градоустройствени планове, с които да се отменят всички създадени „малки, престъпни планчета”, както и да се даде публичност на кадастралните карти, за да е ясно кой, къде каква собственост има.

Валентин Симов от Партията на Зелените предложи да се въведе и наказателна отговорност на авторските колективи, които подготвят докладите по оценките за въздействието върху околната среда.

Представителите на екоорганизациите се обединиха около мнението, че направените законодателни предложения не отразяват нито постановките на европейското законодателство по отношение на градоустройството и участието на обществеността във взимането на решения за териториално планиране, нито интересите на гражданите. Те настояват за въвеждането на максимална прозрачност на процеса по териториално и градско планиране чрез пълното участие на гражданското общество.