Нагорещените жилищни пазари в САЩ изстиват

След бързото покачване някои от най-нагорещените жилищни пазари в САЩ изглежда тръгват в противоположната посока, пише Reuters.

Независимо дали това е реакция на повишението на лихвите през последните месеци или предупреждение от страна на финансовите инвеститори, купуващи изцяло в брой, не е ясно. Във всеки случай нестабилността на жилищните цени може би се превръща в характеристика на системата, а не неин дефект.

Във Финикс, където жилищните цени нараснаха с над 40% в рамките на по-малко от две години, продажбите през октомври отчетоха спад с 32%. В Сакраменто пък понижението е с 20%. И двата пазара станаха свидетели на сериозен наплив от финансови купувачи, фирми за частен капитал и други инвеститори, опитващи се да натрупат големи портфейли от еднофамилни жилища с цел управление и отдаване под наем.

Според консултанта и ипотечен банкер Марк Хансън, тъй като цените обикновено се определят от предлагането и обема, възможно е САЩ да са на ръба на сериозен спад. "Имам чувството, че отново е 2006-2007 г.", твърди той. "Данните са навсякъде, но никой не ги гледа, или не иска да ги погледне".

Според Хансън около 22% от хората с ипотеки дължат повече, отколкото би им донесла продажбата на ипотекирания имот. Като се прибавят и лошите кредити, безработицата или просто липсата на достатъчно средства за покриване на разходите по имота или по преместването, се получава пазар, на който 40-50% от ипотеките са "в капан", отбелязва експертът.

Имайки предвид как се финансират хедж фондовете и компаниите за частен капитал, те вероятно са били сред най-нетърпеливите купувачи на имоти. Ако тази тенденция отшумява и САЩ вървят към пореден силен спад на жилищните цени, страната ще се наложи да се изправи пред една смущаваща реалност: цените на имотите са крайно нестабилни и вероятно това е факт на текуща база.

Тази обстановка има силни паралели и на други пазари. Например ако жилищния пазар се сравни с пазара на кредити, ще видим, че и двата са много "нагорещени" с голям брой инвеститори, които се конкурират при поемането на рискове, понякога по начини, които са се оказали неблагополучни в миналото. В жилищния сектор новият маргинален купувач е финансов купувач, също като на кредитните пазари, където купувачът е инвеститор в публични ценни книжа.

И все пак традиционните купувачи и на двата пазара все още са в лоша форма. Банките все още се финансират при по-лоши условия в сравнение с нефинансовите корпорации, които обслужват, а собствениците, които реално обитават жилищата, отчасти са извън играта.

Така че какво се случва в ситуация, където финансовата политика води до прегряване на пазара?

Ако лихвите нарастват, както се случва в САЩ в момента, пазарът изстива. Онова, което прави държавата, пропуква основните на пазара, като привлича нови инвеститори, вместо да се занимае с традиционно поемащите риск инвеститори - независимо дали става въпрос за банки или за собственици на жилища с ипотеки, които дължат повече от пазарната стойност на имотите им.

Онова, до което ще доведе ситуацията за кредитополучателите при увеличаване на лихвите, е кредитен срив, който изкарва наяве съществуващите проблеми с банковата система. За реалните собственици на жилища това означава сериозна и продължителна нестабилност за най-важния им актив - жилищата. Подобна нестабилност излиза скъпо, и то не само в икономически план.

Финансовите пазари са полезно нещо, но те не са отговор на всички проблеми.