Създаването на Libor - една история с добри намерения

Минос Зомбанакис, роден преди 86 години на гръцки остров, си припомня въвеждането на референтния лихвен процент, който в момента е в основата на огромен международен сигнал.

„Ако извините липсата ми на скромност, аз бях този, който започна всичко“, казва той през смях по телефона от китно градче, намиращо се между овощни градини на остров Крит.

Зомбанакис е бил ръководител на новооткрития лондонски клон на Manufacturer's Hanover, днес част от JPMorgan, когато банката организира едни от първите синдикирани заеми, прикрепени към осреднен лихвен процент, наречен от него LIBOR през 1969 г., пише Reuters.

Става дума за заем на стойност 80 милиона долара, отпуснат на иранския шах. По този начин е демонстрирано как  финансовите пазари, които бяха строго затворени до 1929 г., са широко отворени. Това посява семената на бъдещето на Лондон като световен финансов център.

Амбициозните банкери по онова време не са предполагали, че използваният за заемите лихвен процент ще се превърне в жизненоважна част от световната финансова система и референтна стойност за най-различни договори - от тези за деривати върху лихвени проценти до потребителски заеми и договори за кредитни карти - възлизащи на над 550 трлн. долара.

Четири десетилетия по-късно LIBOR беше дискредитиран от безочливите опити на търговците да го манипулират, от банките, които лъжеха за истинските си лихвени проценти и от управляващите, които бяха обвинени, че си затварят очите и не успяват да се спрат манипулацията.

LIBOR беше създаден, за да отразява точно лихвените проценти на банките, но през юни се появи в заглавията на печата заради глобата на Barclays от рекордните 450 милиона долара. Финансовата компания беше наказана не само защото позволяваше на търговците да манипулират LIBOR и неговия европейски наследник EURIBOR, а и защото понижаваше лихвените проценти по време на кредитната криза през 2007/08 г. Други световни банки пък все още са обект на разследване.

Дори регулаторите признаха тайно, че са били слисани от враждебната публична и политическа реакция, която принуди четирима главни директори на Barclays да напуснат, даде началото на отряд по измамите и на поредица от рецензии за „престъплението на века“.

Банкерите, които са работили в  Лондон през десетилетията преди кредитната криза, когато меджубанковото финансиране беше прекратено, а спекулациите за фалшивите лихви на банките нарастваха, отричат да е имало  знаци за манипулиране в ранните  години.

Станислас Ясукович е банкер ветеран, който пристига в Лондон през първите  години на 60-те с нюйоркската банка White, Weld &Co. Според него за разрухата на корпоративната лоялност са виновни модерната политика на бонусите и появата на големите банки, които са на принципа „всички си пеят, всички танцуват“.