Създаването на Libor - една история с добри намерения

Заваляха молби и пазарът потръгна

„В ранните си дни приличаше доста на клуб“, казва Ясукович, бивш председател на Британската асоциация за ценни книжа и предшественик на регулатора на Британския орган за финансови услуги. Често единствената сила, която държеше нетърпеливите банкери под контрол, беше неодобрителното „повдигане на вежди“ от управителя на Английската централна банка, когато привикваше мениджъра на банката при заподозряна  нередност.

Треска за заеми

Отвъд океана банкерите често се затрудняваха със спазването на традициите на Лондон.  Методите, които работеха преди, бяха поставени под въпрос, след като банкерите надхитриха правилата, които  покриваха индивидуалния риск на банките. Синдикатите предлагаха заеми  с лихвени проценти, които се меняха на всеки три или шест месеца, за да отразят променящите се пазарни  условия.

Зомбанакис казва, че той измислил формулата, според която група от големи „референтни банки“ във всеки съюз ще докладва разходите  си по финансиране малко преди датата на промяна на заемите.

Средното аритметично, закръглено до най-близката една осма от процента плюс „спред“  за приходите, се превърна в цената на заема за следващия период. Така бил измислен LIBOR, или London interbank offer rate. Формулата днес изключва най-високите и най-ниските стойности в цените.

В ранните дни нямаше стимул за намаление на лихвените проценти, защото това щеше да остави всяка банка  без пари. Все пак на тези проценти банките отпускаха средства, а  не заемаха самите те.

Зомбанакис каза, че всяка банка, която предаде неразумно завишени лихвени проценти, ще бъде изгонена от синдиката. Така се създавала ценна връзка с кредитополучателите, които били защитени от злоупотреби.

В продължение на няколко години LIBOR се разрасна от мярка, използвана за оценяване на индивидуални заеми, до много по-широка референтна стойност за сделки на стойност стотици милиарди долари на година.