Създаването на Libor - една история с добри намерения

Укриването на данъци

LIBOR се разви около 60-те години, за да обслужва покачващото се търсене на валути в Европа, което заля Лондон и позволи на компаниите и страните да вземат заеми в различни парични единици, да депозират и да се разплащат докато избягват държавните си регулации и данъци.

Вълната от долари отвъд океана бе провокирана отчасти заради разходите  по Виетнамската война и американския търговски дефицит, но и заради страховете, че Берлинската стена ще подтикне САЩ да замрази съветските депозити на американска земя. Тези фактори доведоха до дългосрочни притеснения за тежестта на американските регулации.

„Геополитическите сили, особено войната във Виетнам, съвпаднаха с появата на дисбаланса в световната търговия и ограничителното законодателство в САЩ. Резултатът беше неочаквано създаване на пазара на евродолари в Лондон през 60-те години“, казва Дейвид Кларк , друг банкер ветеран и сегашен председател на Асоциацията на брокерите  на пазарите на едро.

Той допълва: „Оттук насетне синдикираните заеми и капиталовите пазари „рециклираха“ офшорните  долари, използвайки плаващи лихвени  проценти, базирани на LIBOR.”

Други страни също участваха в създаването на "евро" валутите. Но именно Лондон, където много банки имаха клонове, стана домът на слабо регулирания евродолар.

Много банкери тогава забелязаха потенциала на пазара. Сред тях бяха Зомбанакис, Джордж Болтън - председателят на Bank of London & South America (BOLSA), Евън Галбрайт - международният председател на Bankers trust, който по-късно стана американски посланик във Франция и Уолтър Шиплей от Chemical Bank.

Бившият шеф на Световната банка Джеймс Улфенсън признава ролята на Зомбанакис и другите като него, които са направили огромните усилия да организират банков съюз от конкуренти, поделяйки рисковете по синдикираните заеми, финансирани чрез базирани на плаващи лихви краткосрочни депозити.