Създаването на Libor - една история с добри намерения

Нека играта започне

Когато търсенето на заеми скочи, сложността на пазара също се покачи. Търгуването  започна от инструменти като размяна  на лихвени проценти, опции на международни валути и форуърдни сделки. Междувременно банките заемаха още повече от собствените си средства  на кредитните пазари, може би защото са имали стимул да понижат LIBOR.

За да придаде официалност на процеса по събиране на междубанкови проценти и да подобри ефикасността, прозрачността и управлението, Британската  асоциация на банкерите (BBA) пое контрола и през 1986 г. прекръсти осреднения лихвен процент на BBALIBOR. Thomson Reuters изчислява и разпространява процентите на BBA от 2005 г., когато придоби друга агенция за изчисления Telerate.

Тези, които участваха  в обсъжданията на BBALIBOR през 80-те години, бяха изненадани от промяната на вече широко разпространената референтна стойност. Това събитие съвпадна с дестабилизирането на финансовите пазари, познато още като „Големият взрив“, който сложи края на странните лондонски правила,  на късното започване на работа и дългите обеди.

„Никой не разбра колко влиятелен ще се окаже BBALIBOR“, споделя банков чиновник, който си припомня невороятно внимателното разглеждане на данните при публикуването им в 11 часа сутринта: „Борсите ще гледат и ще изследват какви проценти са слагани през всеки ден, търсейки по-необичайно поведение“.

След като LIBOR се превърна в референтен процент за трилиони долари в деривати, търговците надушиха нова възможност.

„В по-скорошните години имаше изкушения за манипулация на лихвите, защото има толкова голям пазар на деривати за милиарди и милиарди паунди, свързани с LIBOR. Така че с 0,001 процента разлика пак могат да се изкарат сериозни пари“, обяснява Дейвид Потър, бивш директор на Midland Bank and Samuel Montagu, чиято финансова кариера започва през 60-те години на миналия век.

При кризата от 2008 г. беше всеобща тайна, че банките натискат надолу лихвените проценти. Това беше направено отчасти, за да се избегне съобщаване за финансов стрес, а не толкова за придобиването на доходи – колкото по-големи са разходите за заемания на една банка, ресурсите са по-обтегнати, инвеститорите и потребителите са все по-загрижени, толкова по-голяма е вероятността от колапс на финансовата институция.

Както много други банкери ветерани, Зомбанакис твърди, че целият смисъл на LIBOR се е изгубил, когато се е превърнал в референтен процент за всичко – от корпоративни вземания и търгуване на суровини до потребителски заеми и кредитни карти.

„Ние започнахме нещо, което  беше практично и удобно. Никога не сме предполагали, че този процент  ще се разпространи към ипотеките  и всички подобни неща.“