Европейската перспектива на корпоративното управление

Ключовото послание е диверсификацията на състава на съветите на директори или на надзорните съвети. Диверсификацията е по отношение на знания и опит, географски принцип, възраст и увеличаване на участието на жените в състава на корпоративните ръководства. Именно за диверсификация пледират и комисарят по въпросите на вътрешния пазар Мишел Барние, както и генералната дирекция за вътрешния пазар.

Участието на жените, или по-скоро увеличаването на техния дял в корпоративните ръководства, не се третира като самоцел, а като част от усилията за подобряване на работата на корпоративните ръководства. Независимо от предприетите законодателни мерки в страни като Франция за квоти - 20и 40%, като представителите на ЕК ,така и на деловите кръгове от страните членски на ЕС категорично подчертават, че подобряването на състава на корпоративните ръководства е преди всичко въпрос на отделните страни в рамките на приетата насока за диверсификация на тези ръководства.

Една от интересните насоки за развитие на корпоративното управление, с което се свързва и приемането на директива е в областта на разкриване на информация: по конкретно приемането на задължително разкриване на нефинансова информация и по точно публичните дружества да разкриват информация свързана с опазване на околната среда, социални въпроси и въпроси на управлението в т.ч и на рисковете(ESG - environmental, social and governance). Към този момент това е информация, която в значителната си част е разкривана на доброволна основа. В редица кодекси за корпоративно управление вкл. в Националния Кодекс за корпоративно управление това е категорично посочено. Очакваното приемане на директива за разкриване на този вид информация е част от политиката за интегрирано отчитане.

Категоричен отговор на проблемите на кризата е и политиката за подобряване на дългосрочната ангажираност на акционерите в дейността и корпоративното управление на компаниите, в които те са инвестирали. Ангажираността и дългосрочността не е нова тема. В продължение на няколко години се предприемат мерки за подобряване на участието на институционалните инвеститори в корпоративното управление на компаниите в които те инвестира. Израз на тези мерки е и приемането на Кодекс за тяхното участие, стартирал в практиката на институционалните инвеститори във Великобритания и приет в редица от страните членки.

Акцентът на дискусиите бе предприемането и на мерки за участието на акционерите в гласуването на заплатите на изпълнителните ръководства(say on pay policy or binding vote on payment). Темата се обсъжда в светлината на мерките за преодоляване на последиците от кризата и подобряване на дейността на компаниите.

Традиционно и съобразно правните норми в страните-членки на ЕС политиката на възнагражденията на изпълнителните директори е прерогатив на Съветите на директорите/надзорните съвети. Постепенно се дебатира необходимостта акционерите да са тези. които да определят тези възнаграждения и преди всичко бонусите.

След проведения референдум в Швейцария (март 2013 г.) по този въпрос и категоричното мнение за промяна в традицията, акционерното да по отношение на възнагражденията на изпълнителните ръководства на публичните компании този въпрос придоби още по-голяма актуалност и в страните-членки на ЕС. Различията са очевидни. Видно е, и това го показа конференцията през май 2013 г.

В заключение е редно да се отбележат и предвижданите действия в областта на дружественото право.

Новост ли са тези положения за българските публични дружества? Отговорът - положителен или отрицателен, би бил некоректен. Редно е да се напомни, че българските публични дружества в т. ч. и Националната Комисия за Корпоративно управление, изразиха становища по повод Зелената Книга, предшествала Плана за действие, и в този смисъл проблематиката не е нова. Коректно е да се отбележи, че темата за диверсификацията и ротацията на членовете на корпоративните ръководства все още не е на дневен ред

В заключение е съществено да се открои и становището на ЕК по повод корпоративното управление, а именно, че то е един от инструментите за подобряване на конкурентноспособността на отделната компания и на отделната държава като цяло. Постановка, която отдавна е изследвана и доказвана от представителите на академичната общност в България.