Може ли Виенската инициатива да стане модел за разрешаване на гръцката криза?

Като начин за разрешаване на проблемите с дълговата криза на Гърция многократно се посочва примерът на "Виенската инициатива". ДПА представя преглед на схемите, които се разбират под това наименование.

"Виенската инициатива" е създадена през пролетта на 2009 г. под ръководството на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и според замисъла на институцията трябва да привлече публичните и частни инвеститори към стабилизацията на държави с финансови затруднения.

Целта е в периода на финансовата криза да бъдат подкрепени банките от Централна и Източна Европа, изпаднали в затруднено финансово положение, а по този начин - и съответните страни, сред които са Унгария, Румъния и Латвия.

Чрез програмата трябва да се предотврати некоординиран подход, като държавите също бъдат привлечени да споделят отговорността.

Във Виена се провеждат решаващите преговори за ролята на банките в процеса на стабилизацията.

Банките, които имат голяма дейност в страните в криза, "доброволно" обещават да продължат да вливат свежи пари в източноевропейските си дъщерни дружества паралелно с прилагането на международна помощна програма.

В центъра на програмата е идеята да не се променя обемът на сумите по държавните облигации на затруднените страни, които са в ръцете на кредиторите.

Според примера на "Виенската инициатива" инвеститорите веднага отново влагат приходите от старите си облигации в нови ценни книжа на страни в криза като Гърция. При тази форма на участие на кредиторите ("ролоувър" - англ. rollover) ) в крайна сметка частните кредитори се ангажират след получаването на сумите, дължими им при падежа на облигациите, да се включват в последващо финансиране.

Чрез подобен "ролоувър" е възможно кредитните агенции да не поставят на страната "черното петно" на кредитен рейтинг от степен "D" (лат. букви - от default), който сочи неплатежоспособност и по този начин да не предизвикат кредитна паника.

Опасността от "технически фалит" все пак съществува от гледна точка на критиците и кредитните агенции при варианта "препрофилиране" на гръцките дългове. Под това наименование в крайна сметка се крие отлагане на изплащането на дължимите суми - вариантът, който Германия предлага.

Според този вариант частните инвеститори трябва да заменят облигациите си срещу нови, с по-дълъг падеж. Планът за подобно "меко" преструктуриране на дълга би бил по-поносим от варианта "намаляване на дълга" или "подстрижка" (haircut), при който кредиторите са изправени пред празните джобове на длъжника и трябва да се откажат от част от дължимите суми.

При това Берлин предлага отлагане на падежа със 7 години, като междувременно кредиторите се откажат от годишни плащания.

Според германското предложение участието в схемата ще бъде наистина доброволно. Държавният натиск обаче не може да се изключи напълно, предупреждават Европейската централна банка (ЕЦБ) и рейтинговите агенции.

В крайна сметка участие на инвеститорите чрез "ролоувър" на основата на "Виенската инициатива" може и да се съгласува с решението, на което се надява ЕЦБ.

Техническите подробности трябва да бъдат уточнени, на разположение са много инструменти за регулиране. Няма значение как в крайна сметка ще се казва моделът - Германия не изключва доброволно, но все пак значително и надеждно участие на частния сектор.

(БТА)