Данъкът Тобин - една глупава политическа игра за Европа

Данъкът Тобин няма да направи нищо, за да ги ограничи. Вместо това, въздействайки ограничително на търговията с ценни книжа, той ще стимулира потребителите да насочват средствата си към банкови сметки и депозити.

Този данък няма да противодейства на факта, че европейските банки не са достатъчно добре капитализирани, или на това, че процикличното банково кредитиране изостря допълнително бизнес циклите (а регулациите правят твърде малко, за да ограничат това).

Простете за наивността ми, но започвам да мисля, че политиката, а не икономиката, обуславя ентусиазма за въвеждане на Данъка Тобин в Европа, посочва Айхенгрийн.

Саркози може да си присвои издигнатото отдавна предложение от социалистите с оглед предстоящите президентски избори. С подкрепата си за Саркози Меркел може да получи това, което иска - френска подкрепа за по-строгите бюджетни правила.

Европейските лидери пък винаги могат да посочат, че финансовият сектор е бил накаран да поеме част от загубите по разчистването на финансите в кризата.

Ако перифразираме знаменитата мисъл на тогавашния сенатор Дан Куейл по време на вицепрезидентския дебат през 1988 година: Познавах Джеймс Тобин. Той бе мой приятел, мой ментор и за кратък и специален период мой съавтор. Тобин не би бил доволен да види предложението си приложено по този начин, пише Айхенгрийн.

Макар никой да не може да каже със сигурност какво би си мислел Тобин за кризата в Европа, негов приоритет винаги е било преследването на пълна заетост.

Някои предполагат, че той би призовал европейските лидери да се откажат от глупавата си идея за въвеждане на данък върху финансовите транзакции и вместо това да вложат усилия за преструктуриране на банковата система и да използват всички фискални и монетарни средства в преследване на рязък старт на икономическия растеж, завършва професорът.