Данъкът Тобин - една глупава политическа игра за Европа

Най-накрая европейските лидери разкриха строго секретния си план за разрешаване на кризата в еврозоната. При това идеята се оказа доста гръмка – въвеждане на версия на Данъка Тобин, налог върху финансовите транзакции, предложен за пръв път през 1972 година от Нобеловия лауреат Джеймс Тобин.

Сега, 40 години по-късно, Европейската комисия предложи, а френският президент Никола Саркози и немският канцлер Ангела Меркел се съгласиха, да се въведе данък върху финансовите транзакции. Неговата ставка ще варира от 0,1 на сто за акциите до 0,01 на сто за финансови деривати като фючърсите и суаповете за защита от фалит.

Ако данъкът не може да се наложи в целия свят, или поне в цяла Европа, Франция и Германия ще го направят сами. С оглед ентусиазма на Саркози дори съществува вероятност Франция да въведе данъка самостоятелно.

Как точно обаче данъкът върху финансовите транзакции ще помогне на Европа да се излекува, не е ясно, пише Бари Айхенгрийн, професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, в свое есе.

Според Европейската комисия с данъка ще се събират едва по около 50 млрд. евро годишно, дори ако той бъде въведен в целия Европейски съюз. Това е миниатюрно в сравнение с дълговете и дефицитите в еврозоната и е далеч под капацитета на постоянния Европейски механизъм за стабилност, в който се очаква да има 500 млрд. евро.

Още повече, че оценките на Комисията вероятно са доста надценени. Ако Франция въведе данъка едностранно, то търговията с акции и деривати просто ще се премести във Франкфурт. Ако това се случи в еврозоната – движението ще е към Лондон.

Ако пък се стигне до въвеждане на ниво ЕС-27, което е невероятен сценарий заради съпротивата на Великобритания, пазарът просто ще се премести в Ню Йорк или Сингапур.