Как се представят българските ученици в PISA 2015

Тази седмица излезе новото издание на международното изследване PISA, изготвяно от ОИСР. Изследването е проведено през 2015 г. сред 540 хиляди 15-годишни ученици в 72 държави, включително България. Учениците, участващи в изследването, трябва да се справят с редица задачи по природни науки, четене, математика и решаване на проблеми. Най-добре се представят учениците от Сингапур, а най-слабо – тези от Доминиканската Република.

България, за съжаление, отново не показва развитие и остава по-близо до дъното на класацията – 45 място от 72 изследвани страни. Всички резултати на страната са под средните за страните от ОИСР и от ЕС. През 2015 г. от България са участвали 6363 ученици от 180 училища.

Спрямо предишното издание от 2012 г. развитие на знанията на учениците се наблюдава по математика, докато резултатите по четене и природни науки остават стабилни. Повишаването на знанията по математика, обаче, въпреки ниската база дори не успяват да изпреварят тези по природни науки. Така, и през 2015 г. резултатите на българските ученици в трите изследвани области остават сравнително консистентни. 

Все още „зубрят”, без да са в състояние да решават различни задачи и ситуации. Изследването показва, че 40% от българските ученици са функционално неграмотни. Под 7% от учениците се представят много добре по поне един от предметите (при 15% в ОИСР и 39% в Сингапур), докато лошо представящите се по всичките предмети в България са 30% (при 13% в ОИСР и 5% в Сингапур).

Голяма част от тях не ходят редовно на училище. 45% от българските ученици са споделили, че са пропуснали поне един учебен ден за двете седмици преди провеждането на изследването. За сравнение, делът на тези ученици в страните от ОИСР е под 20%. Анализът показва, че колкото по-голям е делът на пропускащите училище, толкова по-лоши са резултатите.

Социално-икономическият статус е свързан правопропорционално с представянето на учениците и учениците от по-големите училища показват по-добри резултати. Резултатите показват, че над половината от българските ученици с проблемна семейна и социална среда са с по-лоши резултати. Това още веднъж показва, че бедността е неразривно свързана с недоброто образование и сама по себе си една образователна реформа не би била напълно успешна без да се работи интензивно и със семействата в лошо социално-икономическо състояние.

Нещо повече – развитието е съвсем слабо и спрямо резултатите от 2000 година въпреки ниската база и голямото харчене в образователната система. През 2015 г. спрямо 2009 г. – период, в който се наблюдава силен застой в резултатите на учениците -  публичните разходи за средно образование се повишиха със 164 млн. лв. или с 12%, материалната база беше подобрена, учителските заплати –повишени. В същото време статуквото в образованието се запази, което ясно показва как няма смисъл от наливане на пари в нереформирана система. Така очакваната реформа вече започна (основно на ниво стратегии, закони и намерения), дуалното образование прави плахи стъпки, новият Закон за училищното образование е приет, но да видим дали това ще доведе до някакви реални резултати в знанията на българските ученици.