Как Сорос разори Англия

През 1990 г. Великобритания се присъединява към Европейския валутен механизъм, като се нагърбва да следва монетарна и икономическа политика, която да гарантира флуктуация, не по-голяма от 6% между британския паунд и другите валути, участващи в механизма.

Неофициалната политика на Централната банка на Англия е да следва германската марка. Паундът влиза в механизма при курс от 2,95 марки и при доближаване на долната граница от 2,778 марки, държавата е задължена да се намеси на пазара. При три пъти по-висока инфлация на Острова спрямо тази в Германия и лихви от 12-15%, условията не са благоприятни.

Вдигането на лихвите в Германия в началото на 1990 г. причинява значително сътресение във валутния механизъм. Като допълнение Великобритания и Италия имат двойни дефицити. След отрицателния вот през 1992 г. на датчаните относно договора от Маастрихт, валутите, които са се търгували на долните граници, специално британският паунд и италианската лира, попадат под натиска на спекулантите. Те вземат на заем тези валути, като ги продават срещу германската марка.

Кулминацията е на 16 септември 1992 година, когато английската банка вдига основната лихва от 10 на 12%, с цел да изкуши спекулантите да купуват лири. Натискът продължава, като банката дори обещават по-късно същия ден да вдигне лихвите до 15%. Но това не променя нещата, като до 19 часа този ден Великобритания обявява, че напуска валутния механизъм и обезценява паунда. В британската политика и икономика този ден става известен като "Черната сряда".

Джордж Сорос добива изключителна популярност с това, че продава на късо повече от 10 млрд. паунда и след като Великобритания е принудена да се оттегли от механизма и да обезцени валутата си, в крайна сметка той печели около 1,1 млрд. долара. Сорос бива наречен „човекът, който разори Централната банка на Англия“.

Вижте всички статии от категория Обучение