Скандинавските валути са в позиция да спечелят от дълговата криза

Докато еврозоната се бори с фискалната криза по южната си периферия, северните й съседи от Норвегия и Швеция се движат с превишена скорост към икономическото си възстановяване. Това, заедно с добрата фискална позиция на двете страни, вероятно ще засили поскъпването на техните валути срещу еврото и през втората половина на тази година, пише Wall Street Journal.

Шведската крона е скочила с 8% спрямо общата европейска валута през тази година, като поскъпва през шест от последните седем месеца до юни заради дълговата криза, която влоши сериозно икономическите перспективи пред еврозоната.

Норвежката крона на свой ред е поскъпнала с 4,1% спрямо еврото от началото на годината, като курсът й се е повишавал по време на десет от последните 11 месеца до юни.

Норвегия и Швеция успяха да избегнат най-тежките последици от финансовата и банкова криза, която разтърси другите части на Европа през последните три години. Шведската икономика, която е експортно-ориентирана, се стабилизира с възстановяването на световната търговия през тази година. Норвегия на свой ред спечели от това, че е един от най-големите износители на петрол в света. Това й помогна да поддържа икономическия си растеж и добрата си фискална позиция.

В същото време растящите правителствени дългове на САЩ и еврозоната намаляват привлекателността на долара и еврото и карат инвеститорите да търсят алтернативи на валутните пазари.

Според икономисти на Standard Bank и ING скандинавските валути са най-добрите алтернативи в Европа в този момент. Швеция претърпя силна банкова криза през 90-те години, но благодарение на извършените реформи след това страната разви устойчивост на проблемите, предизвикани от сегашната криза.

Шведската икономика е втора по темпо на ръст сред 27-те страни от Европейския съюз през първите три месеца на тази година. Брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 1,4% от предходното тримесечие, след като износът на стоки за съседните европейски страни, начело с Норвегия и Холандия, нарасна силно. Единствено Ирландия изпревари Швеция с икономически ръст от 2,7 на сто.

Освен това Швеция е защитена от дълговата криза и благодарение на това, че много малка част - 7%, от нейния износ отива към по-засегнатите от дълговата криза страни като Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания. Данъчните облекчения и социалните програми на правителството за стимулиране на икономиката компенсираха високата безработица и насърчиха вътрешното потребление.

Миналата седмица шведското правителство обяви, че очаква БВП на страната да нарасне с 3,3% през тази година, като коригира предишната си прогноза за 2,5-процентен ръст от май.

Икономистите очакват БВП на Норвегия да нарасне с 2,1% през тази година и с 3% през следващата.

В контраст на това икономиката на еврозоната нарасна едва с 0,2% през първото тримесечие и се очаква да нарасне само с 1% през тази година. Единствената скандинавска страна, която членува в еврозоната – Финландия, се възстановява по-бавно от своите съседки, отчасти именно заради еврото, което поскъпна значително през миналата година и оскъпи финландския износ.

Подобряващите се икономически перспективи пред Швеция и Норвегия накараха централните им банки да повишат основните си лихвени проценти през тази година като мярка за предпазване от нежелано висока инфлация. Това помогна за поскъпването на техните валути. В същото време централните банки на еврозоната, САЩ и Великобритания не се очаква да започнат скоро да затягат паричната си политика.

Двете скандинавски страни освен това са много сдържани по отношение на правителствените си разходи, като държавният дълг на Швеция е 40% от БВП спрямо 115% за Гърция и 80% средно ниво за страните от еврозоната.

Норвежкото правителство на свой ред е най-надеждният кредитополучател в света, следвано от Финландия, САЩ, Дания и Швеция. Това показват данните на CMA за цените на суаповете за защита от фалит на тези страни. Благодарение на стабилните си финанси правителствата на Швеция и Норвегия ще избегнат суровите съкращения на своите разходи през тази година, което ще насърчи допълнително техните икономики.

Към 10:00 ч. българско време едно евро се разменя срещу 9,4068 шведски крони или 7,9354 норвежки крони.