ЕЦБ понижи основната лихва до 0,05%, еврото пое рязко надолу

Европейската централна банка (ЕЦБ) изненада до голяма степен пазарите, понижавайки още лихвените ставки в еврозоната през септември.

Институцията понижи основния си лихвен процент по рефинансиране от 0,15% на 0,05% – най-ниската ставка от създаването на еврозоната през 1999 г. В същото време отрицателната лихва по овърнайт депозитите на банките в ЕЦБ бе снижена още - от -0,1% на -0,2%. Ставката по пределното кредитно улеснение за банките пък бе понижена от 0,4% до 0,3%.

Според информация на агенция Ройтерс централните банкери са обсъждали реализирането на програма за покупки на обезпечени с активи ценни книжа (Аsset-Backed Securities – ABS) на стойност до 500 млрд. евро. Пазарът сега очаква изявлението на президента Марио Драги, който вероятно ще обяви новите мерки по време на пресконференцията си, насрочена за 15:30 часа българско време.

Програмата ще бъде с продължителност от три години и ще включва ABS, както и покрити покупки на облигации. ЕЦБ може да започне изкупуването на активи още през тази година, заявиха хората, запознати с дискусиите, пред агенцията.

В началото на юни освен че понижи основната си ставка по рефинансиране, европейската банка съобщи, че ще реализира нова програма по дългосрочни операции за рефинансиране (LTRO) за подпомагане на банковото кредитиране с първоначалeн целeви размер от 400 млрд. евро.

Публикуваните в края на миналия месец данни показаха, че инфлацията в еврозоната е продължила да се забавя през август. Растежът на потребителските цени отстъпи до 0,3% на годишна база спрямо 0,4% през юли, каквито бяха и предварителните прогнози на Евростат.

Същевременно равнището на безработица във валутния съюз през юли се запази при 11,5%, каквото бе и месец по-рано.

Непосредствено след решението еврото очаквано пое рязко надолу, спадайки с 0,78 на сто до 1,3047 долара.

Междувременно подхождайки според очакванията, Английската централна банка (АЦБ) запази основния си лихвен процент на рекордно ниското ниво от 0,5%. Обемът на годишните покупки на активи също остава неизменен при досегашното ниво от 375 млрд. паунда.

Данните за растежа на заплатите бяха в основната на дискусиите преди заседанието. Основните опасения са свързани със слабия ръст на заплащането, който изостава значително спрямо инфлацията. Ниските заплати предизвикаха АЦБ да понижи оценката си за ръста на годишните постъпления на домакинствата от 2,5% до 1,25%.

Известни притеснения за централните банкери на Острова предоставя и референдумът за независимост на Шотландия, насрочен за 18 септември. В един от последните си анализи анализаторите от Capital Economics изтъкнаха като едно от най-големите предизвикателства за Шотландия, ако тя избере независимостта, решението за валутата и последващите паричните условия.

Три са вариантите пред Глазгоу в случай, че приеме независимостта: запазване на британския паунда, влизане в еврозоната или обособяване на собствена валута: шотландски паунд.

"Каквато и валута Шотландия да избере, изглежда вероятно британският паунд да отслабне в близкото бъдеще", изтъкнаха от Capital Economics.