По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България 

Световната банка рязко повиши прогнозата си за ръста на икономиката на България през 2017 г. до 3,8% в последния си доклад за икономиките на Европа и Централна Азия, публикуван в четвъртък. За сравнение, в предишния доклад от май оценката бе за ръст на брутния вътрешен продукт от 3,0%, като възходящата актуализация се дължи на стабилното вътрешно търсене. За 2018 г. Световната банка очаква растежът да се ускори леко до 3,9%, като тенденцията ще продължи и през следващата година, когато разширяването на икономиката ще достигне 4%.

През август текущата и капиталова сметка на платежния баланс е положителна и възлиза на 3,077 млрд. евро при излишък от 792,2 млн. евро, показват данни на Българска народна банка (БНБ). Преди година излишъкът беше с 216,5 млн. евро по-малко. За периода януари – август тази година текущата и капиталова сметка също е положителна и възлиза на 2,624 млрд. евро.

От началото на годината преките инвестиции в България се свиват значително, показват данните на Българската народна банка (БНБ). От публикуваната на сайта на институцията статистика е видно, че за първите осем месеца на годината в страната са влезли 516,4 млн. евро под формата на инвестиции. За сравнение, за същия период на миналата година размерът им е бил 1,12 млрд. евро, или спад от над 54 на сто.

ЕС и еврозоната

Европейският съюз възнамерява да продължи преговорите с Великобритания за излизане най-рано през декември. По време на срещата на върха на ЕС 27-те оставащи страни взеха единодушно решение само за „вътрешна подготовка“ за втората фаза за преговорите за Brexit, в която ще се обсъждат отношенията между ЕС и Великобритания.

Освен това бе договорено да се съкратят средствата за финансиране на предприсъединителните усилия на Турция.
За да се ограничи възможността за преминаване на бежанци през централното Средиземноморие, в бъдеще Европейският съюз ще работи в тясно сътрудничество с Либия. Предвижда се да се попълни фондът на ЕС за борба с причините за изселването от Африка. Други теми на срещата бяха реформите на ЕС и на еврозоната, но не бяха взети конкретни решения.

Испанският премиер Мариано Рахой одобри задействането на член 155 от Конституцията на страната, който ще позволи на Мадрид да вземе властта върху Каталуния. Решението бе взето след специална среща на кабинета, 3 седмица след като полуавтономният регион проведе спорен референдум за независимост. „Решението на Рахой е най-страшното нападение срещу институциите и народът на Каталуния от военната диктатура на Франко“, заяви каталунският лидер Карлес Пучдемон.

Федералният Конституционен съд на Германия отхвърли няколко предварителни жалби срещу участието на Бундесбанк в програмите за закупуване на облигации на Европейската Централна банка. Бившият политик от християнсоциалният Сюз Петър Гелвайлер и други политици сезираха съда. Конституционният съд прехвърли отговорността за окончателното решение на Съда на европейските общности. Въпросът е дали с програмите си Европейската централна банка не извършва неадекватно държавно финансиране.

Австрийската народна партия на Себастиан Курц спечели изборите за Парламент със значително отстояние. Курц получи мандата за съставяне на правителство от президента Александер Ван Дер Белен. Той обаче ще трябва да сключи коалиционно споразумение.

С голямо мнозинство депутатите в италианския парламент одобриха изборна реформа, която ще се прилага за Камарата на представителите и за сената и цели да се намали вероятността от взаимно блокиране на решенията. В бъдеще една трета от депутатите ще се избират мажоритарно, а останалите - пропорционално. Партиите трябва да преодолеят препятствие от 3%. Ако няколко партии формират коалиция, границата за влизане е 10%. Сенатът все още не е одобрил реформата. Следващите парламентарни избори в Австрия ще се проведат през пролетта на 2018 година.

Френското национално събрание одобри отпадането на данъка върху богатството, което бе обещано от президента Еманюел Макрон в предизборната му кампания. В момента около 350 хил. френски домакинства, чието имущество надхвърля 1,3 млн. евро, плащат т.нар. данък върху богатството. След реформата той ще бъде заменен от друг, със същия таван и данъчна ставка, но ще се изчислява само върху притежаваните недвижими имоти, като се изключват акциите, облигациите и други авоари. Очаква се след реформата държавата да получава около 3,2 млрд. евро по-малко. През 2016 г. данъкът донесе на бюджета близо 5 млрд. евро.

Инфлацията в Обединеното кралство се повиши до 3%, най-високото ниво от 5 години. Реалните заплати се понижиха от юни до август с 0,3 процента на годишна база. Междувременно коефициентът на безработица остана непроменен през август на ниво от 4,3 процента, най-ниското ниво от 1975 година. Последните данни за пазара на труда от Националната статистическа служба може да обяснят донякъде защо АЦБ изглежда се готви за повишение на лихвените проценти за пръв път от десетилетие насам.  Ръстът на заплатите остава без съществена промяна на ниво малко над 2%, което обаче изостава от инфлацията. Регулаторите сигнализираха, че вече нямат намерение да чакат повишението на възнагражденията да се ускори, преди да започнат да затягат паричната политика.