Икономиката на еврозоната изненада с по-голям растеж от очакваното

Икономиката в еврозоната надви прогнозите на икономистите за третото тримесечие. Брутният вътрешен продукт на региона се е увеличил с 0,2%, в сравнение са пазарните прогнози за ръст от 0,1%. Доклад за нивата на очакваната инфлацията, издаден в четвъртък, пък показа ускоряване на базовата инфлация до 1,1%. Това ниво, обаче все още е много по-ниско от целта на Европейската централна банка за инфлация от малко под 2%, предава Bloomberg.

Досегашният управител на ЕЦБ Марио Драги отдавна предупреждава за рисковете, пред които е изправена еврозоната, тъй като несигурността относно Brexit и напрежението в търговията оказват влияние върху инвестициите и търсенето. Проучвания за четвъртото тримесечие също показват, че песимизмът на потребителите се увеличава, а това може да продължи забавянето на икономиката.

Германия и нейният индустриален сектор са засегнати особено силно. Страната вероятно вече е в рецесия, което води до повишаване на безработицата и възпрепятстване на общия растеж в региона.

Испания, от друга страна, е носител на добри новини, след като отчете ръст на брутния си вътрешен продукт от 0,4%. Франция, която разчита предимно на вътрешното си търсене, също отчита устойчив ръст на БВП от 0,3%.

Докладът за очакваната инфлация показва, че тя е намаляла до 0,7% от 0,8% през предходния месец. Това до голяма степен се дължи на цените на енергията. Базовият индекс, изключващ цените на някои волатилни продукти, от друга страна, се очаква да се повиши до четиримесечен връх.

За да подпомогне ускорението на инфлацията, ЕЦБ отпусна пакет от парични стимули през септември, който включваше допълнително понижаване на лихвите под нулата и нов кръг от покупки на активи. Решението също даде началото на дебат за това какво повече може да се направи за възстановяване на икономическия растеж.

Драги използва последното си слово на поста управител на ЕЦБ тази седмица, за да каже на публиката си, която включваше германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и италианския президент Серджо Матарела, че паричната политика на ЕЦБ ще бъде много по-ефективна, ако правителствата я подпомагат чрез прилагане на фискални стимули и структурни реформи.

Той също така подчерта, че Европа спешно се нуждае от общ бюджет, достатъчно голям, за да стабилизира паричния съюз.

По всичко изглежда, че наследницата на Драги, Кристин Лагард, също поддържа тези възгледи. В интервю за френското радио RTL тази седмица тя призова Германия и Холандия да използват фискалния си излишък и да инвестират в инфраструктура, образование и иновации във времената на „несигурен“ и „крехък“ глобален растеж.