Дестабилизирането на лирата все пак се отплати на турската икономика

Икономиката на Турция се справи по-добре от прогнозите на анализаторите, след като правителството ограничи щетите от коронавирусната пандемия с кампания за стимулиране, която обаче дойде с цената на дестабилизиране на лирата. Турската валута поевтиня с около 19% спрямо долара  през тази година.

Брутният вътрешен продукт на Турция е намалял с 9,9% на годишна база през последното тримесечие. Това е най-големият спад на показателя  за повече от десетилетие, след като нарасна с 4,5% през предходните три месеца, информира Bloomberg, позовавайки се на официалните данни, публикувани в понеделник. Въпреки това стойностите са под очакванията на анализаторите за свиване от 10,7%. т

Тежестта на шока беше по-очевидна при коригираните на сезонна база и на база работни дни стойности, които показаха спад от 11% през второто тримесечие спрямо предходните три месеца, което го направи най-стръмното свиване от 1998 г. насам.

Икономиката на стойност 743 милиарда долара се представи по-добре от много от други  развиващи се страни, отчасти благодарение на комбинацията от намалените лихвени проценти, фискални разходи и финансираните от правителството кредити. Ограниченията, наложени от Турция за спиране на заразата от март, са по-строги, отколкото в останалата част от Централна и Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка, заявиха от Goldman Sachs Group Inc.

Свиването в БВП на сраната през последното тримесечие бе обусловено от спад в потреблението на домакинствата с 8,6% на годишна база. Износът е намалял с 35,3% на годишна база, след като нарасна 0,3% през предходните три месеца. Вносът е спаднал с 6,3% след скок от 21,9%.

За да помогне на бизнеса и потребителите да се справят с влиянието на пандемията, турското правителство представи пакет от стимули в размер на 240 милиарда лири (33 милиарда долара), докато държавните банки увеличиха кредитирането. Междувременно централната банка инжектира ликвидност чрез изкупване на държавните облигации и реализира серия от намаления на лихвите.

Инфлационният натиск се появи отново заедно с поредната вълна от обезценяване на лирата, което накара централната банка да увеличи разходите за финансиране, но без да прибягва до директно повишаване на лихвения процент.

Стимулиращата кампания може да не спаси икономиката от едно от най-стръмните годишни свивания в историята й, като Международният валутен фонд прогнозира, че БВП на Турция може да спадне с 5% на годишна база. Министърът на финансите Берат Албайрак е по-оптимистичен, представяйки годишна икономическа прогноза, очакваща движение в нивото на БВП между спад от 2% и 1-процентов ръст.