Банката зад първите зелени облигации в света скоро ще прокара нова пътека

Шведската банка, която сложи началото на ерата на зелените облигации, може да бъде само на месеци от въвеждането на нов вид устойчиво финансиране на своя вътрешен пазар.

SEB AB очаква да бъде първата, която ще въведе в експлоатация облигации, свързани с устойчивостта, в Скандинавския регион, сподели Матс Олаусон, старши съветник по въпросите на климата и устойчивото финансиране, цитиран от Bloomberg.

Скандинавските банки като SEB и Nordea Bank Abp се борят да бъдат първите, които ще подкрепят новия дългов инструмент, който за разлика от зелените облигации не е насочен към конкретен зелен проект, а вместо това свързва разходите по заеми с екологични, социални или управленски цели.

Олаусон заяви, че SEB води „редица дискусии с клиенти, които изпълняват изискването да имат добре дефинирана и амбициозна стратегия“. Първата облигация, свързана с устойчивостта в  Скандинавския регион, „вероятно ще бъде емитирана до няколко месеца“, каза той.

Продължителността на сделките би добавила предлагане към пазар, който изпитва затруднения с това да не отстъпва на инвеститорското търсене.

В световен мащаб емитирането на облигации, свързани с устойчивостта, възлиза на 1,1 млрд. долара през първата половина на годината, в сравнение с 5,1 млрд. долара през 2019 г., показват данни, събрани от BloombergNEF.

Новият инструмент за финансиране току-що получи няколко ключови препоръки. Централната банка на Швеция, която наскоро разшири програмата си за количествени улеснения и включи в нея покупки на корпоративни облигации, заяви по-рано този месец, че може да използва устойчивостта като критерий за вземане на решение какво да купи в бъдеще.

Междувременно Европейската централна банка заяви, че ще започне да приема зелени облигации като обезпечение от януари. ЕЦБ изчисли, че за да се постигне климатична неутралност до 2050 г. годишно ще са необходими инвестиции в размер на приблизително 290 милиарда евро (340 милиарда долара). Но емисиите на дългове по проекти, преследващи тази цел, все още остават на много по-ниско ниво.

Според Олаусон някои въпроси пред инвеститорите, като това как „да прибягнат до инструмент, чиято възвръщаемостта включва неизвестно, което е извън финансовите пазари“, все още остават ключови пречки пред финансирането, свързано с устойчивостта.

Но апетитът за етични инвестиции е висок, тъй като мениджърите на активи, пенсионните фондове и животозастрахователите реагират на интензивното търсене след пандемията от Covid-19 и на фона на нарастващите доказателства за климатичните промени.

SEB спомогна за емитирането на първите по рода си зелени облигации през 2008 г., след като шведските пенсионни фондове се обърнаха към Световната банка, за да намерят благоприятни за климата проекти, в които да инвестират. Съвсем наскоро SEB разработи рамката за дебютната програма на шведските държавни зелени облигации.

„Емитирали сме дълг от 20 милиарда крони за шведското правителство и преди, но никога не сме имали 72 различни купувачи на облигацията, както този път“, каза Ханс Бейер, главен директор на отдела за устойчивост в SEB.

Сега банката планира да сключва зелени сделки с други служби за национален дълг извън Скандинавския регион дори ако не е основен дилър на тези пазари.