Турската лира поевтиня отново въпреки намесата на централната банка

Цената на турската лира спадна рязко въпреки третата поредна валутна интервенция на централната банка този месец, пише Bloomberg. Финансовата институция се провали в това да спре разпродажбата на валутата, предизвикана от лихвена политика, която пазарите смятат за твърде разхлабена.

От банката посочват в свое изявление, че намесата е заради „нездравословно“ ценообразуване. Съобщението повтаря думите на турския президент Реджеп Ердоган, когато описва нов спад на валутата.

Турската лира се възстанови леко сред поевтиняването, но продължи да се търгува с 0,8% по-евтино. Така един американски долар се разменяше срещу 13,9056 турски лири към 3 часа обедно време в Истанбул.

Стойността на валутата е спаднала с 38% от миналия септември насам. Тогава, в съответствие с нетрадиционната гледна точка на Ердоган, че по-високата лихва захранва инфлацията и трябва да се избягва, централната банка на страната намали разходите по заемите. Междувременно инфлацията се забърза с над 21% през ноември, достигайки 3-годишнен връх. Силно отрицателната реална доходност на валутата плаши инвеститорите.

„Валутните интервенции няма да предизвикат устойчив обрат в курса USD/TRY, тъй като възходяща тенденция е подкрепена от реалните лихви, които са твърде отрицателни“, каза анализаторът в InTouch Capital Markets Ltd. Пьотр Матис.

Централната банка намали основния си лихвен процент с 400 базисни пункта тази година, като в момента той достига 15%. Централните банкери ще се срещнат отново на 16 декември. Пазарите очакват на заседанието следващата седмица да бъде взето решение за последващо понижаване на лихвата до 14 на сто. Опасенията се дължат на изказвания на Ердоган, който продължава да е против по-високите лихвени равнища и който обвинява пазара за турбуленцията.

Макар и турският президент да потвърди, че по-слабата лира би могла да допринесе за конкурентоспособността на страната, интервенциите загатват, че властта все пак иска да спре „свободното падане“ на валутата с цел минимизиране ефекта ѝ върху инфлацията и потребителското търсене.