Как комарджиите използват компютърни алгоритми, за да залагат на тенис

За човек, който твърди, че залага милиони на тенис, Елиху Фойстел не гледа много мачове, пише Businessweek.

"Гой е Гранойерс?", пита той, визирайки Марсел Гранойерс - испанецът на 35-о място в световната ранглиста. "Онзи, който е добър на червен корт?"

Фойстел твърди, че няма нужда да познава отделните играчи в мъжкия турнир на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP), за да прави пари. Той разчита на алгоритъм, който е създал с помощта на данни от 260 000 мача. На базата на него прави по около 30 залагания дневно по време на различните турнири, включително Australian Open, който започна на 13 януари.

Професионалните комарджии и инвестиционните фондове използват компютърни модели, за да печелят пари от аматьорите, твърди Скот Фъргюсън, бивш служител на базираната в Лондон компания за хазарт Betfair Group. Фирмата, която позволява на хората да залагат един срещу друг онлайн, е привлякла залагания за близо 50 млн. паунда за финала на Australian Open през 2012 г., в който Новак Джокович победи Рафаел Надал в пет сета.

Подобни количествени анализатори гледат на тениса така, както колегите им в хедж фондовете анализират движенията на акциите, облигациите и други активи. Тенисът е "привлекателен"  спорт за създаване на алгоритъм, тъй като на корта в индивидуалните мачове има само двама играчи, а статистиката е свободно достъпна, твърди Уилям Нотънбелт от Imperial College в Лондон. Той е съавтор на тенис алгоритъм, който по думите му е донесъл средна възвръщаемост от 3,8% от залагания на 2173 мача от ATP през 2011 г.

Фойстел, който е комарджия на пълен работен ден, твърди, че отделя по 60 часа седмично, за да проверява и усъвършенства своя модел. Той работи заедно с програмист, който сърфира из интернет, за да намира нужната информация, след което включва тази информация в модела. Самият модел извежда "разумна" цена на залозите за предстоящите мачове. Ако тя се различава от пазарните цени, търговецът му, който живее извън САЩ, залага максималната допустима пазарна стойност в различни букмейкъри като Pinnacle Sports на карибския остров Кюрасо. Сумата може да достигне около 30 000 долара за мач от последните кръгове на турнирите.

Въпреки че запалените по залаганията използват математиката от години, за да изчисляват шансовете си за успех, все повече комарджии започват да разчитат на компютъризирани данни, твърди Уоруик Барлет от Global Betting & Gaming Consultancy. Според него в света може би има около 20 професионално залагащи на тенис мачове като Фойстел.

Властите в тениса са против залаганията поради опасността по-ниско класираните играчи да бъдат въвлечени в уреждане на мачове, твърди Фъргюсън. Испанецът Гилермо Оласо, който е на 254-о място в световната ранглиста, получи забрана да играе за период от пет години, след като бе установено, че се е опитал да манипулира резултатите от мачове през 2010 г.

Има няколко фонда, които набират средства от инвеститори с цел спортни залагания. Priomha Capital прави залози за около 100 млн. австралийски долара годишно. Базираният в Мелбърн фонд използва компютърни модели за залагания на футбол, крикет, конни състезания, голф и тенис, като за миналата година възвръщаемостта е била около 28%.

Фойстел отказва да разкрие колко пари е изкарал за двете години и половина, откакто използва компютъризирания си модел за тенис залагания. Целта му е 2% годишна възвръщаемост от общата сума, която залага всяка година. Общите му залагания могат сериозно да надхвърлят първоначалните, тъй като той може да залага едни и същи пари многократно. Той твърди, че тенисът "не му е много интересен", като гледа мачове по-малко от един час годишно. Освен това разпознава само няколко от най-добрите играчи като Роджър Федерер и Мария Шарапова. Но е отдаден на своя алгоритъм. "Никога не залагайте срещу модела", казва той.