Германия гледа с недоверие на умните роботи

За момента най-тревожното нещо около технологията за изкуствения интелект е фактът, че е невъзможно да се предвиди как и с какви темпове ще се развива и дали ще бъде възможно тя да се контролира, така че човечеството да запази своята доминация. Скептицизмът относно изкуствения интелект преобладава в Германия, показва ново проучване.

Разбира се технологията предлага широк набор от възможности: може да извършва и подпомага медицинска диагностика, да подобрява условията на работа при различните индустрии, да оптимизира транспорта и още много, пише Щефан Щийрле за Euractiv Германия. 

Но от друга страна изкуственият интелект може да управлява безпилотни бойни самолети, да решава кой да живее и кой да умре, да връхлита върху пешеходци с автомобил на Tesla или да заменя квалифицирани работници с роботи.

Обхватът на възможностите и рисковете трудно може да бъде оценен. Не случайно големият теоретик във физиката Ситвън Хокинг нарече изкуствения интелект „най-доброто или най-лошото нещо, което човечеството някога е създавало или ще създаде“.

Всичко зависи от това как ще се използва тази технология.

В Германия, както и навсякъде другаде, има различни мнения по въпроса. Почти всеки втори човек (45% от анкетираните) е с балансирано мнение за рисковете и ползите от технологията, докато 26% смятат, че рисковете са по-големи, отколкото ползите. Едва 15% виждат изкуствения интелект повече като предимство за човечеството, отколкото като пречка или заплаха.

Мнението в случая е тясно обвързано с възрастта на анкетираните. По-възрастните изразяват значително по-голям скептицизъм по отношение на тази технология, което не е изненадващо и дори е характерно за вижданията за технологичния прогрес.

„Докато поколението Милениум (между 18 и 36 години) има по-балансирано виждане по въпроса, хората родени след Втората световна война до средата на 60-те години на миналия век са значително по-скептични от тях. Представителите на поколението X са със смесено мнение“, посочват представители от агенцията, извършила изследването.

Скептицизмът в проучването е особено висок, когато става въпрос за вземане на важни решения от страна на изкуствения интелект. 77% от анкетираните отказват да използват технологията при интервюта за работа, въпреки че изкуственият интелект може да даде по-обективна оценка от интервюиращия, тъй като не се влияе от външния вид на интервюирания.

Изследването показва, че германците намират използването на технологията в съдебната система, при набирането на персонал и решаването на важни въпроси като по-опасно и непредвидимо от налагането на технологията при бойните машини и оръжията.

По-голяма част от анкетираните не виждат проблем в интегрирането на изкуствения интелект към автомобилите, докато мнозинството от тях признават за сериозен дискомфорт, когато се свържат по телефона с робот, например при поръчка на храна или друг вид стока.

Лоша новина за журналистите е, че анкетираните нямат нищо против технологията да бъде наложена в онлайн медиите, измествайки хората като средство за изготвяне на новини. Това обаче важи само за елементарни текстове, при които не се изискват сериозни журналистически умения.

45% от анкетираните са съгласни, че изкуственият интелект би могъл да изготви статистически доклад за даден футболен мач. 49% от тях смятат, че технологията има възможност да следи акциите на дадена компания.

Въпреки това, погледнато в широк план, проучването разкрива голям скептицизъм сред германците. За политиците това означава повече информация, повече публични дискусии и повече регулации, които да обвържат технологията с ясни граници и правила.