Тим Кук и цената на близостта с Доналд Тръмп

Когато през 2016 г. Доналд Тръмп беше избран за президент на Съединените щати, бизнесът, в това число и технологичният, потърси възможност да изгради добри отношения с него. Това ясно пролича от желанието на редица лидери на технологични компании да се включат в бордовете от съветници на американския държавен глава.

Скоро навсякъде се появиха снимки от срещите на Тръмп с главните изпълнителни директори на компании като Uber, Tesla, General Electric, Apple, Walt Disney и други. Всички те искаха да си гарантират доброто отношение на новата власт и да лобират в полза на своите интереси.

По-интересното беше, че само няколко месеца по-рано по-голямата част от тези лидери бяха показали, че са опозиция на Тръмп, най-вече заради антиимигрантската му реторика. В крайна сметка той се оказа новият президент и те нямаха избор освен да се опитат да работят с него.

Макар мнозина да споделят мнението, че Силициевата долина е станала успешна поради факта, че е стояла далеч от Вашингтон, то очевидно тя не може да се справи и без него.

Всъщност ситуацията се промени особено бързо. Един по един технологичните лидери започнаха да показват явно недоволството си от политиките на Тръмп – от отношението му към имигрантите, голяма част от които захранват Силициевата долина с таланти, до мнението му за климатичните промени. Илон Мъск например изчака само няколко седмици преди да обяви в Twitter, че напуска борда от съветници на държавния глава.

„Климатичните промени са истински. Напускането на Парижкото споразумение за климата не е добро за Америка или за света“, категоричен бе той. Думите му, разбира се, не зарадваха Тръмп.

Горе-долу същата беше ситуацията и с главния изпълнителен директор на Walt Disney Робърт Айгър, който заяви, че всичко е „въпрос на принципи“, и побърза да се оттегли.

Главният изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос влезе в откровен конфликт с американския президент. Последният никак не пести злостни коментари по адрес на Безос, който е и един от най-богатите хора в света, както и собственик на критичния към Тръмп Washinton Post.

Лидерите в индустрията показаха, че не са съгласни с Тръмп по доста въпроси. Тим Кук обаче някак остана в сянка, макар че преди това подкрепяше не кого да е, а основният опонент на Тръмп – Хилари Клинтън. Но главният изпълнителен директор очевидно реши, че ще се постарае да омае държавния глава, за да не си навлече главоболията на своите колеги, които Тръмп често критикува.

Това се оказа ключово за Apple. Докато бизнесът ѝ със смартфони се забавя, а услугите ѝ все още не са набрали достатъчно добра инерция, за да компенсират случващото се, за Кук беше важно да не докара още проблеми на технологичния гигант. И успя.

„Много уважавам Тим Кук, той говори с мен за митата“, коментира през август американският президент. Ходът на изпълнителния директор на Apple се оказа стратегически. Той не влезе в сериозен конфликт с Тръмп, поради което успя да спечели съюзник в негово лице по време на търговската война.

„Едно от нещата, които той ми обясни добре, е, че Samsung е техният конкурент номер едно, а Samsung не плаща мита, защото е базирана в Южна Корея“, допълни през август президентът. Така Apple успя да избегне мита върху вноса на повечето си ключови продукти, които се произвеждат и сглобяват в Китай. Една година, колкото продължава спорът между САЩ и Китай, не е кратко време, особено като се има предвид ситуацията, в която беше изпаднала Apple и която в момента се подобрява, както показа последният ѝ финансов отчет.

Така че не е никаква изненада, че скоро Тръмп ще гостува в едно от звената на Apple в Тексас. Очевидно Кук се опитва да затопли още повече отношенията си с държавния глава, тъй като следващата вълна от мита, ако бъдат наложени, ще засегне най-важния продукт на компанията – iPhone.

От бизнес гледна точка това е доста разумен ход, който показа и още нещо – че Кук се справя добре с дипломацията, дори в моменти, в които не е на една вълна с отсрещната страна. Това се случи и с обещания компанията да вкара 350 млрд. долара в икономиката на САЩ в рамките на пет години. Успехът, както знаем, има цена. А когато става дума за съдбата на компания като Apple, тя може да е толкова голяма, колкото честото ръкостискане с човек като Доналд Тръмп.