"Дигиталният пионер" Коелю за блоговете, социалните мрежи и изкуството

Промоционалната сила на пиратството и художествената стойност на блоговете са сред темите, които писателят Паулу Коелю ще коментира в речта си при откриването на панаира на книгата във Франкфурт тази седмица. 61-годишният бразилски автор на бестселъри гради репутация на „дигитален пионер“ заради ентусиазма, с който прегръща онлайн медиите.

Коелю има личен блог, профили в няколко социални мрежи и редовно качва клипове в YouTube. Преди няколко години той дори започна да разпространява дигитални версии на книгите си безплатно по интернет. С автора разговаря кореспондентът на Ройтерс Мат Кауън:

- Защо правите всичко това?

Забавно е. Доставя ми удоволствие. Не съм човек, който се социализира много добре, не ходя по коктейли. Открих този фантастичен свят в мрежата, който ми помага много в професионално отношение.

- По какъв начин Ви помага?

Не само че е начин да остана ангажиран, но основата на всяко писане е хората и конфликтите между тях. Хората не обичат да говорят за личния си живот, но в интернет са много по-отворени. Разбира се, имат и онлайн личност, която никога не знаеш дали е истинска или не, но в края на деня дори измислената персона има добра история.

- Защо мислите, че да имаш блог си струва?

Ако попитате монасите от Средновековието какво мислят за Гутенберг и пресата, те биха казали: „Какъв е смисълът да има няколко отпечатани книги? Ние сме тук, пишем, изрисуваме калиграфски всяка буква. Това е изкуство. Това е свято, а печатният процес на Гутенберг не струва“. Струва ми се, че сега сме в подобна ситуация. Хората могат да изразят чувствата си чрез изображения, текст и филми. Всеки има творчески потенциал и от момента, в който можеш да го изразиш, можеш да започнеш да променяш света.

- Все пак не сте планирали да ставате дигитален пионер.

В началото събирах информация за книгите си. След това почувствах, че дължа нещо – получаваш нещо, а не даваш. Тогава започваш да даваш и осъзнаваш колко важно е да даваш. Ако посетите блога ми, ще намерите много безплатни неща. Дали това помага или пречи да продавам книгите си? Никой не знае. Отивам във Франкфурт да говоря именно за това. Не знам дали продава, но споделям душата си. Това е целта на всеки човек на изкуството.

- Вълнува ли Ви идеята за мултимедията като алтернатива на книгите?

Като писател ме вълнува да преживея всичко. Съвсем наскоро завърших филм с моите читатели. Те трябваше да изберат някой от героите в една от книгите ми, „Вещицата от Портобело“, и да режисират филм с него. Над 6 хил. души участваха в този конкурс. Трябваше да избера 15, избрах ги и направихме фантастичен филм.

- Защо се интересувате толкова много от сайтовете за социални мрежи?

Не бих казал, че съм изморен от писането на книги. Вълнува ме обаче идеята да пиша за нови платформи, защото това е предизвикателство да използваш нови езици. Трябва да бъдеш директен. Аз съм много прям в моите книги, но интернет има различна структура на писане. И се уча. Това ме вълнува. Сякаш съм попаднал в ново царство. Без да изоставям писането на книга, разширявам вселената си.

- Разкажете за идеята зад проекта Privacy Zero (без лично пространство, без уединение).

Идеята зад Privacy Zero е, че нулевото уединение е реалност. Вече нямаме личен живот. Така че започнах да качвам клипове с неща, които ми се случват, в YouTube. Разбира се, първата реакция на т. нар. маркетинг хора от издателствата беше: „Това е грешно – трябва да запазиш аура на мистериозност. Трябва да стоиш в кула от слонова кост и никой да не знае какво правиш“ и аз им казах „Добре, но това няма да ми е забавно“.