България ще намали администрацията, свързана с еврофондовете

След 2014 г. България със сигурност няма да ползва междинни звена при усвояването на пари от европейските фондове, защото те не носят особени ползи, а допълнително утежняват процедурите.

Това съобщи министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев при представянето на годишния си отчет за 2011 г. пред комисията по европейските въпроси в парламента.

В отчета си за 2011 г. Дончев посочи, че основните постижения на страната са свързани с това, че България не губи пари по нито една от оперативните програми и че сме постигнали много нисък процент на грешки в проектите.

Дончев припомни, че договореният финансов ресурс през миналата година надхвърля 5,2 милиарда евро, а плащанията са в размер на 1,5 милиарда евро.

Прогнозите за 2012 г. за всички оперативни програми са да бъдат договорени още 2,3 милиарда лева.

По повод критиката от страна на депутата от БСП Миглена Плугчиева, че данните от генерална дирекция „Регионално развитие“ в Брюксел сочат все още твърде слабо усвояване на средствата, от гледна точка на изплатения финансов ресурс, министър Дончев поясни, че огромният проблем с изоставането в усвояването на еврофондовете до 2010 г. беше преодолян.

Плановете на министъра за 2012 г. предвиждат ръст от 1,26% в изпълнението на бюджета по всички оперативни програми.

„Проверката на Агенцията за финансов одит на средствата от европейските програми за 2011 г. показва, че българската страна значително е превъзмогнала допускането на грешки при представянето на проектите“, заяви изпълнителният директор на агенцията Добринка Михайлова.

За миналата година агенцията е одитирала 177 проекта, при които процентът на допустимите грешки е бил под 2%, докато през 2009 г. значителна част от проверяваните инвестиционни предложения са надхвърлили прага от 2 процента, който е допустим, обясни Михайлова.

Председателят на Сметната палата Валери Димитров отчете резултати от други шест одитни доклада, извършени от палатата в периода 2007-средата на 2010 г. Проверките са направени по четири оперативни програми. Основните констатации на експертите са, че в началото на прилагането на оперативните програми е имало сериозен дефицит на професионално обучени кадри, което е един от основните проблеми при усвояването на средствата.