До пролетта на 2015 г. може да бъде отворена мярката за инвестиции по ПРСР

Преди Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 да бъде одобрена официално от Брюксел, в края на първото тримесечие най-вероятно ще бъде отворена мярка 4.1 - инвестиции в земеделски стопанства. Това казва в интервю за вестник „Стандарт“ Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

„По тази мярка подпомагането ще е насочено към модернизиране на земеделските стопанства, в това число и чувствителни сектори със затруднен достъп до пазара и биологичното производство. Евентуално през второто тримесечие ще стартира последователно прием по мерките 2.1 - консултантски услуги за земеделски и горски стопани, и 6.1 - стартова помощ за млади земеделски производители. Помощта и услугите по тези мерки ще бъдат насочени изцяло към младите земеделски производители - на възраст под 40 години“, казва той.

Порожанов допълва, че България е била последната страна, която е изпратила програмата си на ЕК в последния възможен момент и по нея са върнати над 480 бележки, които в момента се изчистват.

Той коментира, че за тази година се очертава рискът да не бъде усвоен изцяло бюджетът на ПРСР.

„Основните проблеми при усвояването на бюджета по ПРСР са два. Първо - макроикономическата среда, която не е достатъчно благоприятна за бизнеса. Фирмите по-трудно осигуряват финансов ресурс, за да реализират проектите си и да осигурят принадена стойност, от която да могат да печелят. Свитото потребление в страната създава проблеми пред тези наши бенефициенти, които разчитат основно на реализация или предлагане на услуга на вътрешния пазар. Тези, които успяват да направят експортно насочена продукция, имат своята по-добра перспектива. Другият проблем е осигуряването на предварителното финансиране за реализация на проектите“, обяснява шефът на ДФЗ.

Той отчита, че проблемите с КТБ са се отразили на земеделците, тъй като в КТБ имало блокирани средства и на общини с проекти по ПРСР, и на частни бенефициенти.

„Проблем за усвояването на средствата тази година е и начинът на работа на самата администрация или по-точно, мениджърските решения във фонда от края на миналата година до края на месец юли тази година. Бавени са елементарни процедури за анекси, за обществени поръчки с по три, шест и повече месеца. Няма как това да не се отрази като цяло в забавяне на усвояването на средствата по програмата“, казва Порожанов.

Според него първоначалните прогнози за загуби на средства са били за над 100 млн. евро, но е възможно загубата да бъде намалена с около 25-30%.

„През изминалите две седмици по 12 схеми, нотифицирани за подпомагане в животновъдния сектор, бяха изплатени близо 130 млн. лева, половината от тях от Европейския гаранционен фонд. Платихме и над 71 млн. лв. само през изминалата седмица по проекти по ПРСР. През настоящата седмица до празниците очакваме да направим и много плащания, свързани с агроекология, необлагодетелствани райони и Натура 2000. Тези плащания ще бъдат над 350 млн. лв. Именно тези средства ще са един от основните фактори да се усвои в по-голяма степен заложеният за годината бюджет“, прогнозира Порожанов.

Освен неусвояването на бюджета в зависимост от различните одити, които се извършват през целия период на усвояване, Европейската комисия предлага различни санкции. Те са свързани основно с общинските мерки и най-вече с провеждането на обществените поръчки и с контрола по тях. Всяка година има и санкции заради директните плащания, но с всяка една година санкциите намаляват, отчита изпълнителният директор на ДФЗ.

Според него големият проблем е, че законодателството у нас е направено така, че създава предпоставки за налагането на корекции. Най-фрапиращо е това при Закона за обществените поръчки, въпреки че е съгласуван с ЕК. Проблемите били свързани с критериите за оценка, където е възможно кандидатите да бъдат оценявани субективно.