М. Кунева: България не е мобилизирала частни инвеститори за участие в плана „Юнкер“

Законодателството за прилагане инвестиционния план на ЕК, станал известен като плана „Юнкер“,  ще излезе в средата на годината. Вече много европейски страни са успели да мобилизират частните си инвеститори за участие в него. България към момента обаче не е готова с такъв списък. Това каза пред БНР Меглена Кунева, вицепремиер по европейските въпроси. 

Тя обясни, че планът има за цел всъщност да се включват частните инвестиции в публична полза. „Ако българската държава с държавни гаранции иска да построи мост, път, пречиствателно съоръжение и т.н., това е абсолютно недостатъчно. За това си има Кохезионни фондове. Целта на плана „Юнкер“ е тези публични държавни разходи да бъдат направени заедно с частния сектор. Ето тук все още ние нямаме особено какво да кажем“, посочи Кунева.

Според нея засега това не е проблем, защото регламентът, по който ще се осъществява планът, ще излезе в средата на годината. Ключът за успеха на плана „Юнкер“ обаче е в това колко частни инвеститори в България ще успеем да намерим, които да потвърдят, че ще работят заедно с държавата, обясни вицепремиерът.

Тя даде конкретен пример как ще действа инвестиционната програма като посочи, че един от механизмите се нарича „гаранция срещу първа загуба“. Например стартираща високотехнологична компания да получи гаранция срещу евентуална загуба, за да почне по-рисков проект, обясни Меглена Кунева. Според нея такъв бил случаят със старта на „Нокиа“. „Това е всъщност сърцевината на плана „Юнкер“. Целта е да станат конкурентоспособни европейските предприятия, защото в момента не са“, допълни тя.

Запитана защо българските частни инвеститори се боят да участват, вицепремиерът посочи, че планът всъщност съдържа инвестиционни мерки, а ние нямаме „едни големи пари, които стоят и са готови да бъдат изхарчени“.
Тя подчерта, че в плана няма запазени квоти за страните членки и България ще се конкурира с проектите на Германия, Финландия и Швеция, а не само с Румъния.

По думите й, ако не се справим с корупцията, ще бъдем проверявани 10, 20 пъти повече от другите и това ще забави във всеки един смисъл темпа ни на растеж и ще отблъсне много хора, които ще потърсят някъде по-чиста среда. Ако за един българин е по-лесно да спечели проект в Германия, защото там се състезава честно, той ще отиде там, каза Кунева.

По отношение на Шенген тя коментира, че ситуацията е много променена след последните терористични атаки в Европа. „Не може, когато има тероризъм, да се оставя Шенген да бъде просто средство България да си изпълни други ангажименти“, каза Кунева, но подчерта, че все пак трябва да отбележим напредък по отношение на правосъдие и вътрешен ред.

„Но ситуацията е много силно променена. Да останем в застинало положение и да не може България да се включи активно заради собствената си сигурност и заради сигурността в Европа, това не е добре. Тази Европа на две скорости по отношение на сигурността е абсолютно грешна теза. Мен ме ужасява мисълта, че една страна, която е гранична като нашата, може да бъде оставена извън тази система за сигурност. Това би било изключително късогледо и напълно неправилно “, коментира тя.

По повод работата си като вицепремиер тя посочи, че иска да работи за конкретни резултати – освен влизането на България в Шенген, и за успешното българско председателство на ЕС от 2018 г и значими резултати в борбата с корупцията.

Тя посочи, че Реформаторският блок до вторник ще има ясна политическа теза за начина, по който са управлявани ДАНС и МВР.

За новия външен дълг тя каза, че новината е минала през медиите, преди дългът да е обсъден внимателно във всички групи, които подкрепят правителството, а и по-задълбочено в самия кабинет. „На такава крачка трябва да се посвети повече време – в обяснения, в доказателства и много спокойно да се изложат мотивите“, изтъкна вицепремиерът.